В йога има следните видове упражнения: Асани, Пранаяма, Бандхи, Мудри, Крия, Мантри, Медитативни техники.

1.Асани.
Асаните, според Патанджали, са „позиция на тялото, която е удобна и приятна“. Някои съвременни практикуващи, след като прочетат това определение, могат да го възприемат като подигравка. Всъщност някои йога пози изискват значителна сръчност, сила и разтягане за тяхното изпълнение и едва ли могат да бъдат наречени „удобни и приятни“. Този парадокс се дължи на факта, че очевидно по времето на Патанджали йогите са използвали само малък брой асани, сред които няма сложни, като тези, предлагани от съвременните училища. И така, в „Хатха йога Прадипика“ е даден списък от 11 асани за укрепване на тялото и 4 медитативни асани.
Първата група включва: Свастикасана, Гомукхасана, Вирасана, Курмасана, Кукутасана, Уттана Курмасана, Дханурасана, Матсяасана, Пашимотанасана, Маюрасана, Шавасана.
Към втората: Сидхасана, Падмасана, Симхасана, Бхадрасана.
Такова ограничено количество упражнения не е следствие от неразвитостта на системата, а от ясното разбиране, че йога не е техника за хипертрофираното развитие на физическото тяло. Асаните не са самоцел, а само междинен инструмент, предлаган от йога за духовното развитие на човека.

2. Пранаяма.
Дишането на човека е единственият процес, който се контролира както от човешкия мозък, така и от неговото съзнание. Дишането е мост между биологичната и духовната природа на човека. Видът на дишането, характеристиките, дълбочината, мускулите участващи в него, са пряко свързани със състоянието на човешкото съзнание.
Човек може да вярва, че състоянието му е напълно спокойно. Но всеки външен наблюдател, разглеждайки характеристиките на дишането, лесно ще определи дали това е така. Дишането изразява истинско емоционално състояние. И обратно, като контролирате дишането, можете да се научите да контролирате емоционалното състояние. Въз основа на по-подробни познания за системата на чакрите и други принципи на психосоматичните взаимодействия е възможно да се анализира подробно текущото състояние на човешката психика, само чрез наблюдение или слушане на дишането му.
За целите на йога обаче е важно, че работи и обратният принцип: съзнателно формирайки и задържайки някакъв тип дишане, ние формираме определено, предварително избрано състояние на съзнанието. Именно на този принцип се основава следващият тип йога упражнения-пранаяма. Пранаяма е контрол на дишането.
Пранаяма е дихателно упражнение. В „Хатха йога Прадипика“ са описани 8 пранаями: Суря Бхеда, Уджай, Ситкари, Шитали, Бхастрика, Бхрамари, Мурча, Плавини. Понякога в древната йога, пранаяма се е наричала практиката на задържане на дъха. В съвременната йога има няколко десетки пранаями и техните разновидности, например: пълно дишане, бърза пранаяма, бавна, динамична пранаяма. Пранаяма има незначителен ефект върху физическото тяло в сравнение с асаните. Основните ѝ цели са етерното и астралното тяло, т.е.: жизненост и емоционална сфера. Механизмът на действие на дихателните упражнения, по-специално пранаяма, се основава на следните принципи на въздействия.

3. Бандхи.
Бандха в превод от санскрит означава „ключалка“, което характеризира същността на техния механизъм на влияние. Бандхи припокриват определени енергийни точки и свързаните с тях движения на течности в тялото, поради което най-често бандхите се правят при изпълнение на упражнения, които променят корпоралното налягане. В класическата йога има три основни бандхи: Джаландхара бандха, Удияна бандха и Муладхара бандха.

4. Крия.
Думата крия се превежда от санскрит като „движение“, поради което напоследък много динамични йога практики започнаха да се наричат с този термин. В действителност обаче крия са упражнения, които имат динамични ефекти – всъщност масаж на вътрешните органи. Крия е едно по-специално „ноу-хау“, тъй като те нямат аналози в други системи за физическа култура. Крия включва по-специално: Удияна-бандха крия, наули крия. Също така крия или шаткарма се наричат процедури за физическо прочистване, свързани с Нияма. Те са предназначени да премахнат токсините от тялото. Специално внимание се обръща на почистването на храносмилателния тракт, кръвоносната система и други системи. Има шест вида почистващи процедури: Даути, Басти, Нети, Тратака, Наули, Капалабхати. Всеки тип включва различни процедури и техники за прочистване. Принципите на въздействието на тези упражнения са очевидни в повечето случаи.

5. Мудри.
Обикновено във филистимското възприятие, мудрите се разбират като специфични позиции на ръцете. Този възглед е породен до голяма степен от будистката традиция, която активно използва този тип мудри. Строго погледнато обаче в класическата йога категорията „мудра“ е много по-широка: има позиции на тялото, които също се отнасят до мудрите, като вече споменатата йога мудра, шактичелани мудра и други, въпреки че такива са малцинство. Мудрите включват и специални позиции на очите (например самбхави мудра, вайшнави мудра), езика (набхо мудра, кхечари мудра) и дори ануса (ашвини мудра). В повечето случаи мудрите се използват в медитативната практика и рядко се свързват с физически упражнения. Това е разбираемо, тъй като мудрите имат много фин ефект върху човешкото тяло и изключително върху неговата емоционална сфера (астрално тяло). Механизмът на въздействие на мудрите също е свързан с психосоматични съответствия. За да разберем този механизъм, нека обърнем внимание на най – близките роднини на мудрите – жестовете. Най-често срещаните жестове, които съставляват значителна част от динамиката на комуникацията.

6. Вибрационни техники (мантри).
Една от най-старите практики в историята на човечеството е повтарянето на мантри от определени набори на звуци, които резонансно засягат определени части на мозъка или тялото. Според изследванията на съвременните невропсихолози практиката на произнасяне на мантри наистина променя относителните амплитуди на мозъчните ритми, което допринася за постигането на променени състояния на съзнанието. Мантрите не трябва да се бъркат с молитви и форми, предназначени за словесна самохипноза, тъй като те може да нямат семантично натоварване (въпреки че може и да имат). Трябва да се отбележи, че в историята на човечеството е имало механични аналози на произнасянето на мантри. Например, известният музикален инструмент на северните народи, арфа/варган, използва черепа на свирещия като резонатор, което ви позволява да локализирате акустични вибрации с максимална амплитуда в определени зони на мозъка, като по този начин стимулирате тяхната активност.
В индийската традиция са съществували четири начина (по-точно възходящи стъпки) за произнасяне на мантри.
1-ва степен мантра се произнася на глас силно и ясно;
2-ра степен мантра се произнася шепнешком, но с ясна артикулация;
3-та степен мантрата се произнася мислено;
4 – та степен е най-високата, думите на мантрата не се произнасят, но човек предизвиква състояние, съответстващо на мантрата.

7. Медитативни практики в йога.
Медитативните методи се основават на контролиране функциите на психиката чрез концентрация на вниманието (пасивна медитация) или на волята (активна медитация). Медитациите са упражнения за астралното тяло. Астралното тяло, както и физическото, се поддава на тренировка с помощта на определени упражнения и смисълът на тази тренировка, както за физическото, така и за етерното тяло, е да направи съответното тяло по-гъвкаво, т. е. способно да достигне по-широк диапазон от състояния, по-силно, т. е. по-устойчиво на външни емоционални влияния и по-енергично, тоест ярко в емоционалните си прояви. От това следва, че медитацията, подобно на асаните, трябва да се прилага комплексно, ясно осъзнавайки задачата и тренировъчния план, компенсирайки някои променени състояния на психиката с други, противоположни на тях.