Психосоциална криза на средна зряла възраст.
По същество старостта започва от този момент,
когато човек загуби способността си да учи.
Артуро Граф
Идеята, че много хора преживяват труден преход в живота, когато се намират на половината си път между раждането и смъртта, не се е появила от вчера. Още през XIV век в първите редове на епичната поема на Данте Алигиери „Божествена Комедия“ показват тази представа за криза на средната възраст:
На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест,
че правий път сбъркал бях в мрачината.
Кризата в средата на живота пръв посочва Юнг, чиято интерпретация се основава на психотерапевтична практика с хора на средна възраст. Заслугата му е, че той е първият, който посочва промените, които се случват на хората в средата на живота. Юнг отбеляза, че е невъзможно да се живее втората половина на живота по същите правила и модели, по които е изживяна първата.
Друг автор, който счита преминаването през кризата за модел на развитие на личността, е Ериксън. Той вярва, че човек през целия си жизнен цикъл преминава през осем регулаторни кризи на развитието на идентичността. Той смята за централна тийнейджърската криза, в резултат на която възниква формирането на първата холистична идентичност на личността. Животът, който ни интересува (седмият етап на развитие на идентичността), обхваща, според Ериксън, възрастта от 30 до 60 години.
Но едва през 1965 г. канадският психоаналитик Елиът Жак измисля термина „криза на средната възраст“, за да опише натрапчивите опити да останем млади и да оспорим реалността на смъртта, което е наблюдавал в художници и композитори на средна възраст.
Личният растеж, автономността и смисълът в живота нормативно са по-високи в средна възраст, която е периодът едновременно на установяване и усещане за по-висока степен на контрол над собствения си живот и над средата.
С настъпването на средната зряла възраст половината или повече от половината от живота е преминал. Засилва се съзнанието за ограниченото време напред, което подтиква възрастните да преоценят смисъла на живота си, да изчистват и да засилват идентичността си и да протягат ръка към бъдещите поколения. Повечето хора в зряла възраст правят скромни промени в светогледа си, целите и всекидневния си живот. Някои хора преживяват дълбоки вътрешни сътресения и поставят началото на големи промени, често в опит да наваксат изгубеното време. Освен напредващите години, семейните и професионалните преходи допринасят съществено за емоционалното и социално развитие.
Теории за кризата на средна възраст
Според Теорията за психосоциалното развитие на Ерик Ериксън изграждането и интегрирането на личността включват осем етапна последователност в жизнения цикъл, ръководена от онова, което Ериксън нарича епигенетичен принцип: Всеки етап – от раждането до третата възраст, се бележи от нормативна криза, която трябва да бъде конфронтирана и разрешена. „Разрешаването“ на кризите оставя отпечатъка си върху развиващия се човек и всяка допринася за цялостно формиралата се личност. Кризите са психосоциални по природа. Приема се, че етапите са взаимно зависими и се надграждат един друг по кумулативен начин (чрез натрупване, надграждане). Формирането на идентичността включва синтез и интеграция на предишния опит и развитие, осигурява основата, върху която ще се появи бъдещият прогрес. В теорията на Ериксън развитието продължава през целия живот.
Според Ериксън психологическият конфликт в средата на живота се нарича генеративност срещу стагнация. Генеративността включва насочване към другите. Според Ериксън силно генеративните хора откриват себеосъществяване, като имат принос към обществото чрез родителството, другите семейни взаимоотношения, работното си място и дейностите като доброволци. Личните желания и културните изисквания съвместно формират генеративните дейности на хората в зряла възраст. Силно генеративните изглеждат особено добре приспособени. Отрицателния резултат, стагнация, се появява, когато хората станат егоцентрични и себеугаждащи си в средна възраст.
Според теорията на Левинсън хората на средна възраст преоценяват отношението към себе си и външния свят. Те са изправени пред четири задачи на развитието си, като всяка от тях изисква да помирят две противоположни тенденции в себе си: млад – стар; разрушение – съзидание; мъжественост – женственост и ангажиране – отделеност. Възможно е, заради двойния стандарт към остаряването, жените на средна възраст да изразяват загриженост, че изглеждат по-малко привлекателни. Мъжете без висше образование, дори повече от жените, демонстрират повишена чувствителност към физическото остаряване. Мъжете на средна възраст е възможно да приемат „женствените“ черти, като грижовност и внимание, докато жените могат да приемат „мъжествените“ черти автономия, доминация и себеутвърждаване. Мъжете и имащите успех в кариерата жени често намаляват фокуса си върху амбицията и постиженията. Жените, които са се посветили на отглеждането на деца или имат неудовлетворяваща работа, в повечето случаи, засилват ангажираността си в работата или общността.
Някои изследователи, като Левинсън, смятат, че основната характеристика е: “… осъзнаване на различията между 
мечти и житейски цели на човека и реалността на неговото съществуване… оценката на техните различия…, оцветени обикновено в отрицателни и емоционално тягостни тонове…, след 40 (години) – … време за изпълнение на обещания”.
Теорията на Вейлънт гласи, че хората в края на 40-те и през 50-те си години поемат отговорност като пазители на своята култура, искайки да „предадат щафетата“ на по-младите поколения.
Идеята на Балтес и колегите му предполага, че кризата може да се нарече съвпадение във времето на няколко неблагоприятни събития, отнасящи се до ненормативни фактори: развод, загуба на работа, сериозно заболяване, смърт на близък. Подобно понятие – негативни житейски събития – предлагат Снайдер (Snyder), Форд (Ford), Харис (Harris R): “… инциденти, произшествия, които нарушават нормалното протичане на живота и са причина за физическа или психическа болка”. Те също могат да причинят криза.
Днес сред учените няма единство дори в разбирането като съдържание на „криза на средната възраст“. Кон отнася 40-50 години като “трудната възраст” на човешкия живот. Тази възраст, според него, е свързана не толкова с промяна във физическото здраве, колкото с преминаването към 45 години на върха на професионалната кариера, рутинизирането на трудовите умения и семейните отношения и стесняването на перспективите във времето, което води до апатия, скука и страх от нови начинания.
Според Франкъл (Frankl), смисълът на живота може да бъде намерен от всеки човек и не зависи от пол, възраст, интелект, образование, религиозност, вероизповедание и доходи. Липсата на тези зависимости е установена в специално проведено проучване. Много изследователи се съмняват, че за кризата в средата на живота може да се говори като за нещо, което се случва нормално и с всички хора.
Концепцията на Перун (Perun) и Биелби (Bielby) е да разглеждат средната възраст като значителен брой времеви последователности – опит или някаква вътрешна промяна, всяка от които следва особен график. Те разграничават няколко такива последователности: телесни промени, етапи на семейния цикъл, себеразвитие, промени в професионалните и половите роли. Всяка от тези последователности има свой собствен „график“, свой собствен темп на промяна. Въпреки това, всички те са „потопени“ в определено „историческо време“ (човекът е член на възрастовата кохорта). В същото време те са свързани един с друг и образуват едно цяло. Тези взаимоотношения могат да бъдат два вида: синхрон и асинхрон. В първия случай времевите последователности на различните събития са последователни и намаляват нивото на стрес, преживявано от индивида. Във втория – напротив, две или повече от тях „отпадат от графика“, което се преживява като стрес или криза.
Бий (Bee) смята, че промените в средна възраст са предсказуеми и човекът, който ги предвижда и се подготвя за тях, може да запази ефективността си в различни области на живота, без кризисни преживявания. Тя смята, че успоредно с намаляването на нивото на физическото функциониране расте опита, професионалната компетентност, задействат се адаптационните възможности на човека, развиват се „стратегии за справяне (coping)“, което позволява да запазят професионална и жизнена ефективност. Според автора, реалното въздействие на намаляването на физическите параметри на функционирането на тялото върху човешкия живот идва едва след 50 или 60 години при съвременните хора, а може би и по-късно.
Левинсън се придържа към подобна гледна точка. Той не говори за криза, а за преход в средата на живота. Основното съдържание на този преход е, че всеки човек на тази възраст е наясно, че престава да бъде млад, т. е. този преход е свързан със загубата на младостта и съпътстващи я физиологични промени, както и техните външни прояви: появата на бръчки и сива коса, увеличаване на телесното тегло и намаляване на способността да се работи ефективно. Но най-вече, в разбирането на жизнения цикъл на човека за Левинсън е промяна на цялостна жизнена структура (заедно с професионалните и семейните роли, начини за прекарване на свободното време, социални връзки и форми на обществена активност). Ето защо навременното въвеждане на корекции в жизнената структура освобождава човек от разгърнатите форми на криза. Нейното място се заема от “прехода”, т. е. – относително дългата във времето (от три до шест години) трансформация на различните страни на живота. И ако такава трансформация не се случва с определена закономерност и никой не прави промени в различни компоненти на живота си, тогава човек може да се окаже в ситуация на криза, тъй като спадът на физическите възможности не отговарят на старото темпо на живот, физическото и социалното натоварване.
Подобно мнение изразява Крейг, според който планирането и надеждата за предстоящите житейски събития осигурява плавен преход на човек към следващия етап от жизнения цикъл, увеличава възможностите за справяне с него. И обратно, неочакваното унищожаване на илюзиите причинява болезнени негативни преживявания на кризата.
Основни прояви на кризата
Емоционални – варират от „пълна апатия“, „депресия (когато)… нищо не искам“; липсата на „интерес към живота“; от синдром на професионално прегаряне до тотален негативизъм, недоволство, лоши настроения и страхове от загуба на работа и/или здраве.
Мисловни, когнитивни – включват в себе си разбиране на изгубените жизнени възможности, липса на възприемане на възможни пътища за „излизане от кризата“, преосмисляне/преоценка на ценности, опита и постигнатите резултати, преживяване на осъзнаването за край на живота, съмнения за постигнатото през изминалите години („какво съм постигнал?“) и трудности при целеполагането („защо да живеем?“), мисли за развод.
Поведенчески – включително и в междуличностните отношения – кавги, конфликти („сенилни капризи“) към съпруг/а и/или деца, развод и повторен брак;
Формални – необщителност, увеличаване консумацията на алкохол, тежка работа, порасналите деца напускат родителския дом, грижа за близки и тяхната смърт.
От физиологичните, биологични прояви на кризата, се споменават (понякога косвено или като причина, а също и като прояви): хормонални промени, климакс, намалена потентност – „в отношенията със съпруг/а „искрата изчезва“; недиагностицируемо заболяване с висока температура. Намаляването на сексуалната активност се приписва в по-голяма степен на мъжете. Не на последно място това се дължи, от една страна, на двойния стандарт на сексуалния морал (стереотипите „Дон Жуан“ при мъжете и „целомъдрието“ при жените), а от друга – поради отбелязваните от самите мъже физически признаци на приближаването на старостта. В допълнение, по отношение на мъжете съществува стереотип, че сексуално след 40-годишна възраст те започват „спускане надолу“. В резултат на това част от тях започват да тестват сексуалните си способности. Фокусирането върху тестването потвърждава валидността на латентната тревожност и порочният кръг се затваря. В тази ситуация човек, от една страна, може да обвинява съпругата си, а от друга – да търси по-млад партньор.
Начини за справяне с „кризата на средата на живота“
Фолкман (Folkman) и Лазарус (Lasarus), разработват методиката от 67 вида реакции на човека на неблагоприятни събития, с помощта на факторен анализ са ги комбинирали в осем отделни стратегии за справяне. Авторите отбелязват, че във всеки отделен случай човек може да използва индивидуална комбинация от стратегии. Седем от тях се отнасят до различни индивидуално-психологически начини за обяснение, тълкуване на сложна житейска ситуация (агресия, забравяне, положителна преоценка на ситуацията и т. н.).
Мос (Moss) и Шефер (Schaefer) извеждат три вида стратегии за справяне с „кризата на средна възраст“, насочени към: емоции (решаваща задача за управление на чувствата и поддържане на емоционално равновесие); оценка (предполагаща интелектуална, когнитивна обработка на информация относно ситуацията, в която е попаднал човек); проблем (когато човек започва активно да се противопоставя на травматична ситуация, да действа).
Его пребиваване (или опит), чиито механизми са: някаква вътрешна психологическа работа, подобна на не-деяния в
даоизма, при отказ от активни действия. Възможно е в този случай (поне временно) да се използват механизми за психологическа защита. Самата концепция, която има психоаналитични корени и обяснява произхода на неврозата, понастоящем се използва по-широко и се тълкува като форма на неконструктивно поведение за справяне.
Като цяло обаче, “добро” справяне, за разлика от психологическа защита, осигурява адаптацията на личността към действителността, за да отговори на нуждите, а по отношение на характера на възникване включва: използване на предимно осъзнати и гъвкави психични процеси, желанието за приемане на реалната ситуация, нейното активно изследване, реалистичен анализ на тази холистична ситуация, с подчертаване на разрешените подзадачи и “отрязване” на второстепенните, активно търсене и приемане на помощ.
Част от хората използват стратегии за справяне с “кризата в средата на живота”, свързани с получаването на помощ отвън. В класификацията на Фолкман и Лазарус такъв модел на поведение (което е единственото изключение от индивидуално психологическите механизми), може да се дължи на стратегия за търсене на социална подкрепа. Най-често за получаване на такава подкрепа се обръщаме към съпруг/а, приятелите (включително за постигане на цел в живота); търсенето на професионална психологическа помощ се практикува сравнително рядко; обръщането към религията – традиционно духовно-религиозните начини за справяне с житейски кризи се отнасят до по-напреднала възраст (например при соматични заболявания).
В заключение
Когато преживяваме криза, може да има различна комбинация от емоционални, когнитивни, поведенчески и физиологични прояви на кризата (индивидуална картина на нейния ход). Положителната страна на развитие през този период са самоусъвършенстване и производителност, отрицателната – стагнацията, фокус върху себе си. При достигане на посочената възраст може да има прояви на криза (Mid-life crisis), която възпрепятства самоусъвършенстването на индивида – липса или неудовлетвореност от семейни (близки) взаимоотношения или работа. Успешното му разрешаване води до формирането на грижа за другите (Caring) като личностни новообразувания.
Във всеки случай, остротата на кризата и времето на нейното протичане, изглежда, може да зависи от “натрупването” на редица житейски събития и процеси. Тяхната комбинация е до голяма степен индивидуална, а времето на настъпване на определени събития и скоростта на протичане на процесите могат значително да варират.
По този начин, индивидуалната картина “на кризата в средна възраст” може да бъде много разнообразна: ако много събития и процеси се случват в относително кратък (в сравнение с продължителността на живота) период от време, то кризата може да бъде “остра” и трудно да се преживява. Ако част от събитията изобщо не се случват, а останалите са отделени едно от друго във времето, самото начало на кризата може да не е очевидно и “смазващо”.
Повечето хора реагират на средата на живота с промени, които е по-добре да се наричат „завои“ вместо „криза“. Малко са хората, които преживяват криза в средата на живота си, характеризираща се със силни съмнения в себе си и вътрешен смут, водещи до драстични промени в личния им живот или в кариерата.
