Полови особености на вербална агресия при конфликтни ситуации.
Проблемът за агресията и агресивността е един от най-острите в нашето общество. Много изследователи отбелязват, че младежката престъпност нараства рязко през последните години. Върху възприятието за собствената агресивност и агресивността на другите, оказват влияние както възрастта, така и половите особености на индивида. Като цяло, възприятието за агресивност, се засилва с напредването на възрастта. Зрелите мъже, възприемат себе си и по-младите мъже, и момичетата за по-агресивни от зрелите жени. Комуникацията е основният компонент на социалната същност на човека. Комуникацията е характерна за всеки, който е пряко ангажиран в системата на социалните взаимоотношения, тя има отлична специфичност, която определя съвкупността от социални роли. Стилът на общуване на отделния човек се формира не само за сметка на неговите индивидуални (психологически и физиологични) характеристики, но също така се формира и под влиянието на културата на определен народ, както и неговия манталитет, който е здраво заложен в основата на мирогледа на индивида и обществото като цяло. По този начин, произходът, начините за задоволяване на нуждите и отношението към партньорите определят начина на вербална комуникация. Последната, в зависимост от обществото, е силно зависима от различните му представители. Разликите във вербалната комуникация свързани с пола на човека, са чести и почти непроменени за всяка асоциация на хора (жители на различни страни, градове и т. н.).
Нивото на саморегулация, лични и ситуационни фактори, засягат проявата или ограничаването на агресията. Агресията може да бъде проявявана като умишлено действие с цел причиняване на вреда или с цел постигане на определени резултати. Неволно или импулсивно, агресията може да има и конструктивни или деструктивни последици. Проява на умишлена или неволна агресия в служебните взаимоотношения, може да бъде под формата на изразена враждебност, обструкционизъм или явна агресия.
Полови различия във вербалната комуникация. Разликата във вербалната комуникация между мъжете и жените е ясно изразена. В своите трудове В. Маслова отбелязва, че хората се характеризират с различни видове комуникация. Мъжкият тип комуникация, включва по-малко гъвкава, но динамична реч, не фокусирана пряко върху събеседника (информационен разговор). На свой ред, женският тип е насочен директно към събеседника, това се улеснява от честото използването на думата „да“, което е необходимо за обратна връзка с партньор, но в общия случай не означава съгласие. В резултат на това многократно се е появявал проблемът с недоразумението между мъж и жена. Отношението към езика също се различава. Изследванията показват, че мъжете се нуждаят от езика, за да запазят своята значимост в дадена ситуация. От друга страна, жените разглеждат езика като доминираща част в междуличностните отношения. В книгата „Пол и полова идентичност“ Илин Е. П. установява, че мъжете са по-възприемчиви към новите неща в езика, има повече неологизми, термини в речта им, но има и значителен брой паузи и думите в речника им намалява с възрастта. Речта на жената е по-неутрална, в нейния речник по-често се срещат остарели думи и фрази. Речта на жените е емоционална, което се изразява в по-честото използване на усилватели на думи (Господи, по дяволите, ужасно) и общи понятия, необходими за модифициране и омекотяване на оригиналната дума. Жените са много по-склонни от мъжете да включват въпросителни изречения в речта си. Тази тенденция се дължи на желанието да се получи повече информация и подробности, както и да се определи интересът на събеседниците. В допълнение към горното, словесното общуване на жените се характеризира с наличието на метафори, епитети (тъжно небе, времето е щастливо), фигуративни думи (като катерица в колело) и т. н. Често речникът на жените е пълен с думи, които описват емоционално или психофизиологично състояние, в допълнение към това, има тенденция да се използват евфемизми (бременна – подготвяща се да стане майка; проститутка – нещастна жена). В хода на изследването за честотата на използване на отделни части на речта е било установено, че в речта на жената има по-сложни прилагателни, наречия и съюзи. В женската реч по-често се използват конкретни съществителни (четири катерици), а при мъжете – абстрактни (живи същества); мъжете по-често използват глаголи на активния глас (аз дойдох, видях, спечелих), жените – пасивни. Смята се, че това се дължи на по-активната житейска позиция на мъжете.
Полови различия при поява на агресия. Съществуват определени различия в агресивността на мъжете и жените, както и във формата, в която те проявяват агресия. Според някои проучвания агресивността на мъжете във всички възрастови групи е по-висока от тази на жените, въпреки че тази позиция е оспорена от някои автори. Всъщност жените са не по-малко склонни към агресия от мъжете, но по-изразената емпатия, безпокойство и вина не им позволяват открито да проявяват агресия там, където мъжете не се сдържат. Жените са склонни да се съмняват повече в своята справедливост, но в случаите, когато считат действията си за справедливи, жените не потискат проявите на агресия в себе си. В допълнение, жените са по-склонни да проявяват автоагресия, докато мъжете са по-склонни да бъдат хетероагресивни (насочени към другите). По принцип, мъжете се възприемат като по-агресивни от жените, а жените са по-конфликтни, подозрителни, негодуващи и сприхави от мъжете. Жените са по-склонни да проявяват скрити форми на враждебност, изразяващи се в пренебрегване, игнориране или обезценяване на социалния статус на обекта на агресия.
При направен сравнителен анализ на проявата на агресия в служебните отношения, мъжете и жените показват значителни разлики само по отношение на проявата на открита агресия. Мъжете на работното си място са по-склонни от жените да проявяват агресия под формата на увреждане на лично имущество, заплаха от унищожение и физическа вреда, скриване и унищожаване на информация, която гарантира сигурност и благоприятстваща успеха на работата. Може би подобно поведение на мъжете може да се обясни с факта, че те са склонни да свързват проявата на открита агресия с демонстрация на сила, правота и търсене на одобрение от колеги.
В зряла възраст, разликите в проявата на емоции също е от значение. Жените имат много по-силно развита селективна емоционална реакция и контрол върху емоциите си, докато мъжете са по-склонни да демонстрират своята агресия спонтанно. Проучванията показват, че жените, в сравнение с мъжете, добре крият истинските си емоции, особено негативните. К. Берквисто обяснява това явление с факта, че по отношение на физическата си сила те отстъпват на мъжете. Една от страните на половата агресия е в различията на речевите изявления на индивида. Ю. П. Смирнов твърди, че по време на диалог, една жена възприема прекъсването на речта ѝ от събеседника много по-спокойно. Мъжете от своя страна, прекъсват много по-често жената по време на разговор. Освен това те са много по-склонни да използват шеги за насилие, докато жените използвайте неутрален хумор.
Вербална агресия при конфликтни ситуации. Вербалната агресия е израз на негативни чувства,
както под формата на кавга, викове, писъци, но така и чрез съдържанието на вербални отговори, като обиди, заплахи, проклятия и псувни. При направени научни изследвания в големи компании са анкетирани 257 служители на различни организации (109 жени и 148 мъже). Изводите са, че мъжката агресивност превишава тази на жените. Мъжете проявяват много по-често физическа и вербална агресивност в сравнение с жените, докато жените по-често от мъжете проявяват враждебност.
Начинът на общуване на мъжете често включва словесна агресия, която не допринася за ефективна комуникация, а води до недоразумения, конфликти и стрес. При жените ситуацията е подобна, тъй като емоционалната природа на речта води до чести конфликти, особено с представители от същия пол. Конфликтът между жена и мъж, в повечето случаи, не води до положителни резултати, поради пълна липса на разбирателство между тях.
Ю. П. Смирнов на база проведено изследване извежда следните изводи:
- конфликтни ситуации най-често се случват между хора от един и същи пол. Също така, важно е да се отбележи, че жените предпочитат да разрешават конфликтите чрез компромис и сътрудничество, за разлика от мъжете, които в конфликтни ситуации могат да демонстрират натиск за постигане на целта си;
- в ситуация, в която жената става обект на вербална агресия, от страна на противника най-често се използват обиди, фокусиран главно върху пола;
- когато жените станат страна в конфликт, нарастват и взаимните обиди от двете страни;
- мъж в конфликт с друг мъж, може да използва жаргонен речник, както и думи, които не съответстват на пола и самоличността на противника за да го обиди.
При проведено изследване сред военнослужещи се отбелязва, че мъжете и жените използват различни тактики на поведение в междуличностните отношения, по-специално в конфликти, които определят причинно-следствената връзка, честотата на конфликтите, както и стила на реагиране на конфликта. Мъжете са склонни да разграничават конфликта по сфера, предмет и участници. Жените в конфликтни ситуации се държат по различен начин, в конфликтите те се стремят да укрепят главно чрез увеличаване на броя на поддръжниците.
А. Бас извежда следните видове вербална агресия според:
- активно-директна, тя се проявява под формата на обиди или унижение на друго лице;
- активно-индиректна, проявява се в разпространяване на клевети или клюки за друг човек;
- пасивно-директна – отказ за разговор с друг човек или да се отговаря на въпросите му;
- пасивно-индиректна – отказ от даване на определени устни пояснения или обяснения.
Обидата е една от най-ярките форми на вербална агресия заедно с другите форми като заплаха, подигравки, порицание, укор, обвинение, жалба, клюки и др. Жените по-често са обиждани с думи, принадлежащи към семантичните полета „лекомислие“, „небрежност“, „презрение“, за мъжете най-обидните думи са думи със значението на „хомосексуален“. Зоосемантичните номинации като „коза“, „козел“, „маймуна“, „крава“, „кобила“, „охлюв“ и др. съставляват специална група лексика, използвана за вербална агресия. Речник от този тип се използва еднакво, както по отношение на мъжете, така и по отношение на жените. Най-често до зооними прибягват жени, говорещи за жени, и мъжете по адрес на други мъже. Най-редки са ситуации, в които мъж използва зооними, говорейки на жена, обикновено в такива ситуации се използва думата „кучка“, която в съвременната речева практика почти е загубила връзката си със значението на „женско куче“, и се използва като ругатня с най-широко значение.
Изводи. Проучванията показват, че откритата агресия разкрива слаба връзка с пола, с възрастта и с ролята на жертвата в работна среда. В резултат на това, може да се направи заключение, че характеристика на проявата на агресия в служебните отношения е обусловеността на пола, организацията и ролевите фактори. Най-често агресията се проявява под формата на враждебност и обструкционизъм. Мъжете, за разлика от жените, по-често прибягват до открити прояви на агресия.
Може да се направи заключение, че има голям брой характеристики на половата агресия, както и различия, между мъжете и жените в тази област на изразяване на деструктивно поведение. В този случай, не трябва да се изключват и биологичните предпоставки за проява на такъв вид активност, която може да включва вродени характеристики на конкретния човек. Не по-малко е важен и фактора на социокултурното въздействие върху индивида, което дава основа не само за определяне на половата идентичност, но също така и за формирането на полови стереотипи и роли, които може да стимулират половата агресия при хората.
По-задълбочен преглед на литературата показва, че мъжката агресия е пряка и често под формата на физически действия, докато женската агресия е вербална или непряка, което може да се прояви, например, под формата на изключване от социална група. Определя се по-високо ниво на агресивност при мъжете, в сравнение с жените.
Мъжете и жените проявяват агресия по различни начини. По-често се случва жените да крещят, да изясняват отношенията си и да са прекалено емоционални. Също така, мъжете и жените използват агресията за различни цели, ако за жените понякога това е начин за разтоварване и подобряване на настроението, то мъжете, с проявата на агресия, показват своя статус, сила и превъзходство. Изследователите на човешката агресивност в момента признават, че има филогенетично предразположение към агресия при мъжете, но основните разлики в агресивното поведение най-вероятно се дължат на влиянието на културата в конкретното общество. Наличието на различия между половете в агресивното поведение при хората предполага наличието на фактори, влияещи върху появата на тези различия, т. е., може да се твърди, че под влияние на определени причини, в различни ситуации, мъжете и жените проявяват агресия по различни начини, с различна интензивност и продължителност.
Някои изследователи смятат, че равнището на агресия при мъжете е значително по-високо и че това се дължи най-вероятно на генетични корени. Смята се, че агресията е свързана с равнището на половите хормони и може да се регулира, чрез нивата им в кръвта. Тези изводи са изведени със следните аргументи: разликата в равнището на агресивност се проявява на толкова ранен етап от живота, че е трудно да се предположи, че факторите на средата са успели да изиграят някаква роля. Също така, мъжете са по-агресивни от жените във всички човешки общества. Същото важи и за приматите, от които се смята, че произлиза човекът. Трябва да се отбележи също, че освен генетичните фактори, социалните условия също допринасят за развитието на агресия. Интересното е, че социалните условия повишават насилието извършено от жени. Изследвания показват, че ако са предизвикани към агресия, представителите на двата пола не показват значими различия в готовността си да изразят агресия. Разликата се състои предимно в инициирането на агресията и предпочитанията на жените към вербалната агресия.
