Мястото на семейството и брака в представата за щастие при мъжете и жените.
В съвременното развито общество, семейството и брачните отношения се характеризират с ред негативни явления, като увеличен брой самотни родители, както при жените, така и при мъжете (последното до скоро се е смятало за безпрецедентно явление). Расте количеството на разводите, а много от хората предпочитат да не официализират своите отношения. Всичко това е тясно свързано с удовлетвореността от брака. Удовлетвореността от брака има многослойна структура, която включва в себе си: междуличностните отношения между съпрузите, житейските нагласи, разпределение на ролите, психологическия климат в семейството и това как съпрузите действат в конфликтни ситуации. Един от най-важните елементи на удовлетворението от брака е последователността на идеите на съпрузите както в глобален, така и в по-тесен смисъл – последователност в идеите за семейно щастие. Именно този фактор дава възможност да се прецени доколко успешен е бракът в субективното възприятие на партньорите.
Благосъстоянието на брака представлява сложен феномен, обусловен от брачната съвместимост, последователни семейни ценности, удовлетворяване на взаимните очаквания, личните характеристики на съпрузите, техните минали преживявания, както и опита от междуличностни отношения в родителското семейство. Големият брой и сложност на всички тези фактори не позволява на изследователите да одобрят пълния и окончателния си списък. Трябва да се отбележи, че проблемът за изграждането на проспериращо семейство е може би едно от основните в психологията на семейните отношения.
Щастието в брака според Зигмунд Фройд. В своята лекция на тема „Женската природа“ Фройд (Sigmund Freud) казва: „Обществените обстоятелства много често пречат да се разпознаят факторите на обективния избор при жената. Когато изборът е свободен, той често следва нарцистичния идеал за мъж, какъвто момичето е желало да стане. Ако момичето е фиксирано върху свързаността с бащата, тоест – върху едиповия комплекс, то си избира мъж от същия тип. Тъй като при преориентацията от майката към бащата, враждебния компонент на амбивалентното чувство остава при майката, такъв избор би трябвало да гарантира щастливия брак. Но много често нещата се развиват така, че поставят под заплаха подобно преодоляване на амбивалентността. Изоставената враждебност допълнително се премества върху положителната връзка и оттам се прехвърля върху новия обект. Съпругът, приел отначало бащиното наследство, с времето трябва да поеме и майчиното. По този начин втората половина от живота на жената лесно се оказва запълнена от борбата срещу мъжа ѝ, така както първата за по-кратко време – от бунта срещу майката. Когато тази реакция “си живее”, евентуалният втори брак лесно се развива по много по-здравословен начин. Друга промяна в характера на жената, за която влюбените съпрузи не са подготвени, може да настъпи след раждане на първото дете. Под впечатлението на собственото майчинство може да се съживи идентификацията с майката, срещу която жената се е съпротивлявала до брака си, и да обсеби цялото налично либидо, тъй че в натрапливо повторение да се възпроизведе нещастния брак на родителите.” Продължавайки по темата, Фройд споменава: “Самият брак също не е сигурен, преди жената да е успяла да превърне и мъжа си в свое дете и да изпълнява спрямо него ролята на майката.“
Съвременният брак. Семейството е важен фактор за емоционалното благосъстояние на личността, което определя ефективният тон на нейното отношение. Любовта и брака играят съществена роля за личното щастие и удовлетворение от живота. В наше време възрастта на младите хора, които влизат в официален брак и семейни отношения, варира от 18 до 30 години. Но много от тях, дори и да са подали заявление за брак и да подготвят сватбата, имат страх от семейния живот. Има такива, които изпитват пълно удовлетворение от съжителството без брак и не искат да променят нищо, тъй като вярват, че официалният брак включва поемане на отговорност, за която те не са готови. Това се дължи на нарастващите трудности и проблеми в модерния семеен живот. Когато говорим за съвременната революция на брачните отношения, то става на въпрос за няколко тенденции: появата на нетрадиционни форми на брак (еднополови бракове, групови съжителство, брачни комуни и др.); упадъка на ролята на законната регистрация за брак; промяната на функциите и мотивацията за брак. Спецификата на съвременния брак е неговата нестабилност. Това се потвърждава от високите проценти на развод, присъщи за последните години.
Проведено изследване се установява, че по броя на преживените съвместно години, разводите са разпределени както следва: до 1 година – 3,6%, от 1 до 2 години – 16%, от 3 до 4 години – 18%, от 5 до 9 години – 28%, от 10 до 19 години – 22%, от 20 и повече години – 12,4%. От тези резултати излиза, че на първите 4 години се падат около 40% разводи, а за 9-та – около 2/3 от общия им брой. Статистиката показва, че най-отговорния период от живота на семейството е времето когато съпрузите са от 20 до 30 години. Установено е също, че браковете, сключени до 30 години са средно два пъти по-трайни в сравнение с възникналите, когато съпрузите са над 30 години. Най-голямата част от разводите се пада на възраст от 18 до 35 години. Рязко покачване започва при възраст 25 години. В 64% от случаите съдът предлага на развеждащите да помислят, като дават няколко месеца. Такъв висок процент на разводи може да показва, че младите хора не са достатъчно наясно с избора си на партньор с който да създадат семейство и не винаги разбират отговорността, която се очаква от тях в семейния живот.
Феномена на хедонистичната адаптация – В своята книга „Пътят към щастието“ Соня Любомирски дава отговор на въпроса защо промените в живота дават толкова малко отражение в усещането ни за щастие? Психолозите са нарекли феномена хедонистична адаптация. Хората забележително бързо се приспособяват към сетивните или физиологични промени. Същия феномен обаче се проявява и при хедонистичните промени, като: преместване, брак, промяна на работата, които за известно време ни правят щастливи. В направено проучване, учени установили, че бракът оказва само временно влияние върху щастието. Оказва се, че след сватбата при съпруга и съпругата се наблюдава увеличаване на щастието за около две години и след това те просто се връщат към своята изходна точка на щастие, към заложеното в генетичната информация.
Мотивация за встъпване в брак. Съвременните бракове се основават главно на свободния избор на
съпруг, на лични чувства и отговорно решение. Изследвания показват, че за съвременните млади водещо място сред мотивите за брак заемат любовта, желанието да бъдеш с любимия човек и да споделяш с него „радости и скърби“. Хората, които създават семействата си на основата на любов, според различни автори варират от 40 до 80%. Това се свързва със сложността на самото понятие „любов“ и с различното му разбиране от различните хора. И ако към списъкът с предложените мотиви за брак се включат „духовна близост“ или „общи възгледи и интереси“, съпрузите могат да изберат точно тези концепции, пренебрегвайки мотива „любов“ като много общ и очевиден. Останалите причини са по същество по-малък дял (10% или по-малко): предстоящото раждане на дете, чувство на самота, чувство на състрадание, материална сигурност (престиж) на съпруга, решението, че е време да се създаде семейство, стремежа да станат възрастни (или като по-негативен вариант – желанието да се докажат на родителите си, че вече са такива, като протест срещу властта на родителите).
Л. Б. Шнайдер дава три мотивации за брак:
- Мотивацията за самия факт на брака – основната движеща сила е самото намерение да се сключи брак. В същото време личността на брачния партньор няма да е от голямо значение, важно е той да няма нищо против брака. Сам по себе си такъв мотив не е неадекватен. В много случаи хората, които имат сериозна нужда от семейна самореализация, дълго и щастливо живеят в брак.
- Мотивация за определен вид брак – в този случай човек се ръководи от партньора, който е в състояние да изпълни мечтите му и съответства на определена идея за престижен вариант на брачни отношения (дъщеря или син на дипломат, чужденец, заможен човек и др.). Такива оценително-сравнителни избори могат да се правят в живота много пъти: винаги можете да намерите някой дори по-добър.
- Мотивация за конкретен човек – избраника се възприема като конкретна, реална личност, с всичките му особености. Това е съзнателен, информиран избор, с нагласа да се приеме определен човек и произтичащата от това лична отговорност за своите чувствата.
Полови различия в брачните мотиви. Изследване на представите за семейството на студенти, проведено през 2003 г., е интересно на първо място с това, че представлява някаква извадка за възгледите на съвременните младежи (19 – 24 години). Сред доминиращите мотиви за встъпване в брак, момичетата посочили: бременност, любов, желание да се отдели от родителското семейство, на втори план са: материалната изгода, страх от самота, нежелание да остане „стара мома“, стремежа към живот на зрял човек. Изненадващо е било, че младите мъже също са посочили на първо място бременност на партньора и чак след това – желанието да бъдат самостоятелни, независими, сексуалното удовлетворение, любовта и т. н. Като извод от изследването може да се посочи, че мотивът за брак поради бременност, при модерните млади хора, които предпочитат свободните връзки е свързан с бременността на партньора. За съжаление, желанието да сключат брак се подтиква не любовта един към друг, не желание да бъдат заедно, а от очакването на нероденото дете.
Възгледи за това, което семейството дава на жените и мъжете. За жените семейството служи за опора в трудните моменти, премахване на самотата, щастие от майчинството, прави „порядъчен“ интимния живот, настройва ежедневието и режима на хранене. За мъжете семейството също служи като опора в трудни моменти, премахва самотата, настройва ежедневието и храненето, дава щастие от бащинството и интимния живот.
При друго изследване сред младежи от 20 до 25 години, проведено в периода от януари до март 2009, се стига до извода, че бракът е съвсем различно преживяване за мъжете и жените. Като че ли той дава на мъжа повече самочувствие, дава му повече сила и власт. Мъжете са привърженици на стария патриархален брак, където те решават всички най-важни въпроси, а на жената остава само да се съгласява с техните решения, като това е представата за благополучие в живота. Повечето мъже пазят в себе си надежда, че всичко ще се случи по този начин и, че някой ден, живота в брака им ще стане точно такъв.
Представата за щастие при жените и мъжете. При решаването на проблема за определяне на ценностно-семантичните характеристики на идеите за семейното щастие разликите между половете играят важна роля. В тази връзка е интересна работата на Семенова, в която е показано, че в разбирането на щастието при мъжете и жените има както сходни черти, така и значителни разлики. Традиционно схващане е че щастието за жената е производно от реализацията на основните ѝ цели, определени от нейната природа и всичко, свързано с нея: да бъде обичана, да има здрави деца, съпруг, уютен дом. По този начин мъжете разбират „женското“ щастие и го представят под формата на значими категории като „грижа за дома“ (способността да управлява икономично и рационално домакинството), „деца“, „пазаруване“. Някои автори определят, че в момента жените се придържат към съвременните възгледи за „женското“ щастие, а именно: благосъстоянието на жената зависи от всеотдайността, твърдостта, израстването в кариерата, материалното богатство, славата и изпълнението на желанията. Различията в идеите на мъжете и жените за щастие се крият във факта, че приоритетната роля на съвременната жена е ролята на „бизнес жена“, докато мъжът е „съпруг“, „храни семейството“, „професионалист“.
Щастието в брака. В проведено научно изследване на тема „Мястото на семейството в представата за щастие при мъжете и жените“ се установява, че представата за щастие при мъжете се определя със следните категории: деца, личностно развитие, работа, материални блага и семейство. Изследването също така показва, че младите мъже обикновено залагат на работата и материалните блага, като средство за удовлетворение на потребностите на семейството. Също така, те смятат, че професионалната самореализация способства за развитието на личността. Младите мъже придават особена значимост на подкрепата от приятели. При жените, субективните представи за щастие се основават на: здраве, семейство и емоционални състояния. Така представата на младите жени за емоционалното удовлетворение има тясна положителна връзка с удовлетворението на собствените потребности и с чувството на радост и, в същото време, придават важност и на друга страна от живота, в която се предполага голямо самоотдаване, а именно – семейството и любовта.
Според някои автори, в днешно време, сред момичета и жените все повече расте инициативният тип поведение, променят се еталоните за обяснение в любов, ухажване и общуване. Въпреки това обаче, за най-доволни, щастливи и успешни от брачния живот на практика се явяват, не жените които са постигнали успех в кариерата си, които имат „разнородни способности и интереси“, „независими“, „самостоятелни“, „красавици“, а жени от съвсем различен тип – меки, чистосърдечни, грижовни, доброжелателни и непринудени. Както в миналото така и днес, мъжете търсят в жената до себе си скромност, спокойствие и уравновесеност. Защото тя е съпруга, а не „партньорка“. Защото любовта и семейния живот включват съпричастност, доброта, безкористност, способност за съжаление.
Други автори, на база получените от тях данни за съпрузите, които са женени от 16 – 17 години, твърди, че удовлетвореността на мъжете от брака е по-висока от тази на жените им. По данни, жените са по-критични при оценката на социално-психологическия климат в семейството, отколкото мъжете. Според жените, основните фактори за стабилен брак са: справедливо разпределение на домакинските задължения между съпрузите, пълноценна почивка на семейството, сексуална хармония, разбирателство с децата, удовлетворение от психологическата атмосфера, комуникация, приятелско разположение и грижи. Мъжете имат различен идеал: общи интереси, включително сексуални.
nor
Също така, съществуват проучвания, които показват, че хората неудовлетворени от брака, свързват щастието с отсъствие на негативни явления. Те възприемат семейното щастие изхождайки от това, че ако в живота им са липсвали скандали, финансови проблеми и разногласия те са щели да бъдат с високо ниво на щастие. Учените стигат до извода, че неудовлетворените от брака характерно съдят за семейството по външни обстоятелства, а не като за феномен зависещ от комуникацията между съпрузите. По такъв начин, съпрузите свалят от себе си отговорността за ниското ниво на удовлетвореност от брака и пренасят вината върху съпруга си, който те представят като фактор най-много променящ семейното щастие. Лицата удовлетворени от брака, определят своето семейно щастие, като взаимно разбиране, взаимно уважение, взаимопомощ. С други думи, за тези хора разбирането за семейно щастие са дълбоките вътрешни обстоятелства и стремежа на съпрузите към решаване на проблемите съвместно, поддържайки се един друг. И така, за хората, които са доволни от брака, определящият фактор е взаимното разбирателство в семейството и емоционалната привързаност между партньорите, докато за съпрузите, които са недоволни от брака, основните фактори на семейното щастие са материалното богатство и липсата на разногласия в семейството.
Изводи. На база разгледаните изследвания на представите за щастието сред мъжете и жените, абсолютният приоритет принадлежи на ценностите „семейство“ и „деца“. Към тези две ценности, много тясно се свързват още няколко компоненти на щастието, като самореализация, усещане за пълнота на живота, осъзнаване на своите потребности и връзки от и с други хора, личностно израстване и нуждата от смисъл в живота. Структурните идеи за щастието при мъжете и жените се различават по броя на компонентите и по тяхната интеграция. При жените се включват повече категории с тясна връзка между тях. Ниското ниво на интеграция в структурата на възприятията при мъжете очевидно показва липса на яснота и недостатъчно ценностно определяне на щастието. Различията във възприятията на мъжете и жените за щастието се крият във факта, че приоритетната роля на съвременната жена е ролята на „бизнес жена“, докато ролята на мъжа е на „съпруг“, „да изхранва семейството“, „професионалист“. Жените отдават повече предпочитание на ценностите деловитост, целенасоченост, слава, пазаруване, бижута. В същото време стойността на раждането на деца е от немалко значение. Мъжете смятат, че семейните и професионални роли като „съпруг“, „професионалист“, „да изхранва семейството“, „син“ са преобладаващи. Основните роли, мъжете допълват с връзките на ценностната структура, която включва взаимосвързаните категории „секс“, „жена“, „достойнство“, „автомобил“, „свобода“, „власт“, „хоби“. Разкритите различия подчертават, че мъжът и жената следват различни пътища към щастието. Като се имат предвид двата общи първи приоритета за изживяване на субективно благополучие – „семейство и деца“ и редица различия, дължащи се на културно фиксирани ролеви предписания, можем да заключим, че щастието като емоционално състояние се възприема и преживява по различен начин от мъжете и жените. Зависи преди всичко от представата за смисъла на живота, манталитета, околната среда и други фактори, които влияят върху личността.
В заключение. Разгледан е проблема за представата на мъжете и жените за щастие и мястото на семейството в тази представа. Оказва се, че в съвременното развитие на обществото, особено значение започват да играят постматериалните ценности, които намират отражение в представите за щастие. Отбелязва се, че на представата за щастие влияе субективното благополучие на личността, а също така и присъщите за съвременното общество ценности и разбирания, включващи половите стереотипи, които се приписват на мъжете и жените в сферата на самореализацията и пътищата за достигане на щастие. Показва се взаимовръзката между самореализацията, достигането на материалното благополучие и потребностите в общуването и разбирането на семейството и децата като главно условие за щастие. Като цяло, възприятието за щастие зависи от социалната среда, обществените ценности, но също така и от установените стереотипи.
Разгледан е съвременния брак и семейството, като важен фактор за емоционалното благосъстояние на личността. На база научни изследвания са посочени и някои от мотивите за встъпване в брак. Обърнато е внимание на половите различия в брачните мотиви. Разгледани са и възгледите за това, което семейството дава на мъжете и жените и начина по който те възприемат и приемат семейството и брака. Разгледани са също и представата за щастие при мъжете и жените, както и представата им за щастието в брака.
На база разгледаните научни изследвания се стига до извода, че жените са по-ориентирани към семейството, но по-малко удовлетворени от него, а мъжете, напротив, са по-малко ориентирани към семейството, но по-доволни от него.
И за мъжете и за жените общи първи приоритети за субективно благополучие се явяват семейството и децата, но има и различия. Като цяло, можем да заключим, че щастието като емоционално състояние се възприема и преживява по различен начин от мъжете и жените и зависи преди всичко от фактори, които влияят върху личността.
