Най – опасният “бъг” на любовната зависимост е усещането, че любимият е единственото “удоволствие” в живота. Да се откажеш от удоволствието означава доброволно да се съгласиш да пребиваваш някъде близо до дъното. Кой иска това? Повечето хора ще се борят до последно, дори да хлопат на затворена врата, само и само да не загубят удоволствието. Всъщност няма никакво удоволствие. Има само стрес от отблъскването. Има болка при раздяла. Има страх при мисълта за загуба. Но няма тръпка. Това е основният признак на пристрастяването. То не носи удоволствие. Само кратко облекчение от дозата. И нов кръг от страдания. Наркоманът получава ли тръпка, удоволствие? Твърде за кратко, той е получавал тръпка и удоволствие, докато не е бил наркоман. След това наркотикът се превръща в средство за него да премахне счупеното или да се отърве от болката, поне за малко да забрави.

Алкохолът за алкохолика е начин за прекратяване на абстиненцията или апатията. Удоволствието от алкохола е недостъпно за алкохолиците. Някога е било на разположение, но тогава те не са били алкохолици.
Хранителното пристрастяване не е наслаждение от храната. Гурметата се наслаждават на храната. Гурметата не са пристрастени, ако станат, престават да бъдат гурмета.
Стресът от оттеглянето се преживява от всички пристрастени, включително и при любовните пристрастявания. Взаимодействието с любимата зависимост е необходимо за облекчаване на стреса и за постигане на относително равновесие. Поради факта, че хората не разбират това, те упорито смятат пристрастяването за нещо добро. Опасно, но прекрасно.

Адикция към нещо означава, че когато се разделяш с него, се чувстваш толкова зле и тъжен, че се стремиш към него при всякакви условия и на всяка цена. Готови сме на множество жертви и лишения само и само да не го загубим. Но не защото ни носи радост, а защото без това “нещо” в нас се появава стрес или тъга. Пристрастеният се бори да не загуби идола си, защото смята, че няма нищо, което да му помогне да се почувства комфортно. Няма нито една опора, а това, което има изглежда слабо. Преди е имало опора, а сега не. Адикцията е много лоша не само за самия зависим, но и за този, в когото той е “влюбен”. Това е един от митовете: че е прекрасно да се превърнете в пристрастени един към друг. Първо, практически няма взаимна адикция. И второ, в онези редки случаи, когато се е случила взаимна адикция – това е опустошително и за двете страни.

И така, какво е любовна зависимост? И защо практически взаимна адикция няма?
Пристрастяването е стресът от отнемането. Усещане за паника при заплаха от раздяла. Ако и двамата са влюбени взаимно, те доста бързо предават един на друг увереност в стабилността и лоялността. Няма остра тревожност, няма постоянно болезнено внимание, постоянни притеснения и съмнения. Без стрес, без пристрастяване. Човек е уверен в половинката си, спокоен и може да се занимава със собствените си дела. Това означава, че взаимното чувство дава радост и на двамата, стимулира и други ресурси, а не поглъща всички сили и цялата енергия като черна дупка. Адикцията е вампирична дупка. А нормалната любов е мощна опора.

Понякога обаче се случват взаимни адикции. Това се случва например, когато двама души се срещнат в състояние на криза или енергийна яма и станат антидепресанти, болкоуспокояващи, наркотици един за друг. Те се искат един друг все повече и повече, цялото време не им е достатъчно. Субективно може да си мислят, че те са един за друг тръпка и удоволствие, но в действителност — както алĸoхoлиĸа обръща чаша след чаша, a хранително-вкусовата адикция яде чиния след чиния, не в преследване на наслаждението, а просто, защото стреса се намалява за няколко минути, а после се връща с нова сила, и трябва непрекъснато да „догонваш“. Не наслаждението ги движи, а бягството от душевното страдание. Тичане в кръг. Пристрастяването е бягане в кръг! Защо два такива адикта се унищожават взаимно в преследване на дозата? Те са постоянно недоволни. Те са гладни. Мислите ли, че зависимият обича храната? Той я мрази. Той зависи от нея и затова се стреми към свобода, но се страхува да се откъсне и да умре. Такава е и любовната зависимост. Когато любимият човек го избягва, зависимият преследва или изгражда илюзии, за да намали стреса от оттеглянето. А ако и вторият също е пристрастен, и двамата могат да се измъчват един друг в опитите си да получат повече любов. Такива адикти могат да правят секс до пълно изтощение или да се опитват да влязат в душата на другия с дисекционни разговори, но най-важното е, че се опитват да прекъснат връзката на другия със света, така че някой друг да не привлече неговото внимание. Най-често те не получават достатъчно енергия един от друг, особено с изтощени ресурси, и намират някаква съвместна зависимост. Има случаи на адикти, които напълняли до 100 кг за няколко години, а в началото на запознанството си били слаби. Често такива хора започват да пият или се въвличат в накаква мистика, призовават духове или спасяват света в астрални войни, играят виртуални игри, увличат се в религията до степен на фанатизъм, търсят нещо, което би могло да им даде допълнителен източник на енергия, без да влизат в света, защото светът е опасен, той може да ги раздели. Понякога те раждат деца и това може да не е лош резултат, ако зависимостта им намалее в резултат на това, но ако останат пристрастени, децата растат в атмосфера на социална изолация и са продължение на родителското сливане.

По какво се различава здравата любов от болната?
Фактът, че здравата любов не ви отнема от света, а ви помага да овладеете света. Получавате допълнителен стимул да учите, работите, да се занимавате с красота и здраве, имате нови интереси, нови приятели, хоризонтите ви се разширяват, появяват се нови възможности. Това е здрава любов. Тя ви прави по-силни.

Болната любов отнема от вас всичко, което сте обичали и ценили. Това, което обичаш, си ти. Колкото повече са нещата които обичате – толкова по-многостранна е вашата личност. Ако говорим за лоши навици, добре е, ако те станат по-малко благодарение на любовта. Но е лошо, ако полезните неща започнат да ви се струват лоши навици: комуникация със семейството, спорт, творчество, приятели. Ако вместо стари приятели се появят нови, това може да не е лошо, но бъдете внимателни дали това са вашите приятели, дали сте им приятел, или това са приятели на вашата сродна душа и вие сте приложение към нея. Същото важи и за вашите хобита. Ако са се променили към по-добро, добре. Но се опитайте да забележите дали това са вашите хобита. Или вашата сродна душа е увлечена, а вие сте асистент зад сцената и благодарен зрител.

В идеалния случай трябва да умножите това, което е било, а не да го губите и заменяте с ново. Нещо може да стане неактуално, да започнете да се прераждате, но не бързайте да се радвате на „ново раждане“, помислете толкова ли сте били лоши, че ви е било необходимо да се променяте напълно. Може би просто губите себе си и с това губите изпитаните от времето опори, а за сметка на това си придавате вид на принадлежност към любимия човек? Представете си, че той/тя изчезнат от живота ви. Ще се интересувате ли от всичко, от което се интересувате сега? Ще запазите ли новите приятели? Новите навици? Ако отговорът е „НЕ“, то по-скоро вие започвате да ставате празен отвътре, губейки всичко, което сте имали, без да получавате ново. Вашият живот се поглъща от адикция. Скоро след това ще се окаже, че вече не се харесвате на половинката си. Празните хора не са привлекателни, защото не притежават енергия, а само я поглъщат: привличат вниманието към себе си, а в замяна не дават нищо – те нямат нищо.