Алекситимия в норма и патология: психологическа структура и възможности за превенция
По природа хората изпитват редица основни емоции: удоволствие, страх, радост, тъга и др. С развитието на човека емоциите се усложняват, образуват така наречените по-висши чувства: социални, индивидуални, морално-нравствени, когнитивни и естетически. В резултат на възпитанието и социализацията, човек се научава да разпознава и нюансите в чувствата на другите и в своите. В съвременното общество, обаче, хората стават все по- емоционално неграмотни, все повече се отделят от света на собствените си чувства и емоции в посока към своите телесни усещания, липсват им достатъчно познания за собствения им емоционален свят и света на другите хора, не могат да разпознават и точно да описват собственото си състояние, което води до проблеми с изразяването и символизирането, както на своите собствени чувства, така и на емоциите на другите хора. Трудностите при разпознаването на собствените чувства и емоции, както и тези на другите, е феноменът наречен алекситимия. Алекситимията затруднява емоционалната саморегулация и установяването и поддържането на междуличностни контакти.
Алекситимията е сложен психологически феномен. Въпреки дългогодишната история на неговото изследване, от представители на различни научни дисциплини, досега няма единна научна концепция, която да обясни причините и механизмите на развитието му. Широкото разпространение на това психологическо увреждане, не само сред пациентите, но и сред здравите хора, отрицателното му въздействие върху формирането на индивида и върху човешкото здраве, оставя този въпрос релевантен и днес. Алекситимията в различни форми се среща при 5-25% условно здрави хора. Няма надеждни разлики по пол и възраст. Алекситимията не е свързана с умствените способности на човека и не се счита за болест.
Алекситимия
Терминът „алекситимия“ е въведен през 1973 г. от Питър Сифнеос, за да обозначи състояние, „противоположно на емоционалната интелигентност“, и разстройства в емоционално-когнитивната сфера. Алекситимия (от гръцки. α (отрицание), λεξισ („дума“) и θσμός („душа, чувства, мисли“) е психологически проблем, характеризиращ се с трудности в разбирането на собствените чувства, изразяването на емоционални преживявания, с помощта на жестове, пози и изражения и тяхното словесно описание, при общуването с други хора. Разглеждат я, като намалена способност на личността към вербализация на емоции, изразяваща се в това, че човек не може да говори за своето емоционално състояние, затруднен е в определянето и изразяването на чувства и емоции, има бедно въображение и емоционален речник и се фокусира върху външните събития, а не върху вътрешните преживявания.
Алекситимията се характеризира с комбинация от ниски нива на емоционална интелигентност и с намалена способност за абстрахиране. В резултат на това се развива повишена чувствителност към трудностите в живота и собствените преживявания, които се проявяват в избора на стратегия за избягване, оттегляне от проблемите във виртуален свят, който предлага алкохолът, наркотиците и през последните десетилетия компютърните игри и интернет. В допълнение, алекситимията е фактор, който влошава прогнозата за адикция и податливостта на пациента за психотерапевтична корекция. Въпреки нарастващото значение на пристрастяването към интернет, клиничните проучвания, посветени на този проблем, са изключително малко.
Към днешна дата има достатъчно публикации за алекситимията като рисков фактор при развитието на неврози и 
психосоматични разстройства. Редица автори отбелязват коморбидността на алекситимните характеристики на депресивните, тревожни разстройства. Американските психиатри P. Sifneos и J. Nemiah, през 1972 г., за първи път описват феномена алекситимия като специален стил на мислене и затруднено изразяване на емоциите при пациенти със соматични заболявания, склонни към хронифициране.
В изследванията си някои автори показват наличието на алекситимична характеристика в конституционния когнитивен стил, присъщ на повечето зависими от алкохол и други психоактивни вещества. Установено е, че алекситимията е един от основните рискови фактори в развитието на емоционални и неврозоподобни нарушения, което често води до образуването на адикции, като защитен стил на поведение. Невротични и пристрастяващи разстройства, развиващи се и протичащи паралелно, относително изолирани едно от друго, имат общи епипатогенетични и патопластични феномени.
По мнение на някои изследователи, тежестта на алекситимията като предиктор на соматизацията, трябва да бъде преди всичко проучена в структурата на личността без изразена соматична патология. Нейното изследване, не като изолирана психологическа характеристика на индивида, а като основно ядро на специално алекситимично пространство, ще допринесе за разработването на ефективни модели на клинично-психологическа помощ.
Изследвания показват, че алекситимията е придружена от намаляване на показателите за клетъчен и хуморален имунитет, повишена активност на симпатико-адреналиновата и хипоталамо-хипофизната системи. Съществува корелация между тежестта на алекситимията и съдържанието на кортизол, адренокортикотропен хормон и норепинефрин.
Алекситимията се среща особено често при лица с различни форми на зависимост, с наднормено тегло, причинено от постоянно намаляване на усещането за напрежение чрез хранене. При пациенти с исхемична болест на сърцето алекситимия се среща в 31-49 % от случаите, при болни от първична артериална хипертония – в 55,3 % от случаите. При алекситимните пациенти стойностите на кръвното налягане са по-високи от тези на неалекситимните.
Личностни характеристики
Алекситимия буквално означава „без думи за чувствата“ и е една стабилна психологическа характеристика на индивида, включваща емоционални, познавателни и личностни афективни особености. Емоционалната сфера на такива хора се отличава със слаба диференциация и трудности при разграничаването на чувствата и телесните усещания. Трудно им е да разберат дали даден човек е уморен или раздразнен, тревожен или болен. Това се проявява в невъзможността за разпознаване и описание на собственото емоционалното състояние и състоянието на другите хора.
В когнитивната сфера проблем е намалената способност за символизирането и описанието на собствените емоционални състояния, преобладаване на нагледно–действено мислене над абстрактно-логичното, фокусирано в по-голяма степен върху външните събития, отколкото върху вътрешните преживявания.
Личностните характеристики на алекситимията са висока тревожност, инфантилност, нечувствителност към собственото физическо и психическо състояние, съсредоточаване в изпълнението на социалната роля, а не към личностното усъвършенстване. Това явление е проблем и оказва влияние както върху психо-емоционалната, така и на физическата и социалната сфера на човешкия живот.
Богомаз и Филоненко обясняват връзката между алекситимията и сензитивната ригидност: „Неудовлетвореността у човека, който има признаци на алекситимия, от собствения му живот, неговата ниска способност за целеполагане, дълбокото чувство за несигурност и усещането за „заложник“ на ситуацията, са тясно свързани с проявите на умствена ригидност. Наличието на алекситимични характеристики у човек, може да затрудни намирането на смисъл в живота, да формира чувство за несигурност в собствените сили, загуба на способността да се заеме активна позиция и неудовлетвореност от собствената самореализация.“
В труда „Концепцията за алекситимия“ от авторите Гаранян и Холмогорова, концепцията за алекситимия се разкрива чрез комплекс от афективни и когнитивни характеристики. Преобладаването на неадаптивни и относително адаптивни копинг стратегии е свързано с конфликтни ситуации и социални затруднения.
Алекситимията е важен показател за емоционалната интелигентност на личността. Провеждат се изследвания, които изясняват дали алекситимията се явява специфично свойство на личността, или тя може само да предразполага към психосоматични заболявания като предиктор. Някои изследователи смятат, че алекситимията сама по себе си не е заболяване и представлява редица характеристики, свойствени за определени индивиди. Важно е, че тя може да бъде провокиращ фактор за появата на редица сериозни психоневрологични заболявания, но в някои случаи е трудно ясно да се определят причинно-следствените връзки (например органично мозъчното увреждане на пациента води до развитие на тревожност, депресия и алекситимия, а това от своя страна е причината за редица психосоматични нарушения).
Изпитвайки целия спектър от емоции, хората с алекситимия нямат възможност да ги разберат и изразят. В резултат на това имат трудности при разбирането на емоциите на другите. Такива хора не познават чувства като състрадание, съпричастност, съжаление. Алекситимитиците са склонни към самота, но и към логично, ясно и структурирано мислене. Не им е присъщо да мечтаят и да фантазират. Отличават се с лоша фантазия и въображение, по същата причина те рядко сънуват. Често объркват емоционалните преживявания с телесните усещания.
В някои експериментални изследвания е отбелязано наличието на връзка между проявата на алекситимия и високо ниво на личностна тревожност в изследваните лица, което позволява на авторите да разглеждат алекситимията като приспособяваща реакция на индивида към тревогата. В същото време се отбелязва спецификата на комуникативния стил на алекситимичните индивиди и тяхната склонност към опростяване и стереотипизиране на поведенческите реакции. Тези прояви позволяват да се проследят тревожността и агресивността като психологически компоненти на алекситимичното пространство на индивида. В този случай тревожността изпълнява функцията да блокира положителното възприемане на емоционалния вътрешен и външен свят, а агресивността действа като естествен, в случая примитивен и едновременно с това единствен начин, за реагиране на промените в околния свят и взаимодействие с него. Като възпиращ развитието на алекситимия психологически компонент, ние извеждаме емпатията, въз основа на която, в структурата на личността се формира способността за емоционална идентификация.
Фактори за възникване на алекситимия
Какви фактори влияят върху появата на алекситимия? Има три основни теории за произхода на алекситимията: биологична теория, теория на травматичната соматизация и теория на социалното учене.
Според биологичната теория, алекситимията е първичен процес, който е свързан с генетични механизми в различните варианти за развитие на мозъка. Вродена алекситимия може да възникне поради патология на бременността или раждането.
Теорията за травматичната соматизация разглежда алекситимията като вторичен процес, предшестван от психологическа травма. В резултат на такива наранявания има защитен механизъм срещу свръх силни, непоносими влияния, проявяващи се в отричане и потискане на емоционалните преживявания, дължащи се на продължителни преживявания, при постоянно действащ стрес. За да се противопостави на стресовата ситуация, човек трябва да потисне неприятните преживявания, например да не мисли за опасността, а такова потискане на чувствата се превръща в навик. Съзнателно, потискането на негативните емоции в стресови състояния води до генерализация на този процес и човек, в крайна сметка, се “крие” и потиска всякакви емоционални състояния, не само отрицателни.
В социологическия подход се смята, че емоционалното развитие зависи от околната среда: например, забраната за изразяване на емоции в семейството затруднява формирането на здравословна емоционална среда за формиране личността на детето.
Наличието на алекситимични характеристики в личността, ограничава възможностите за адаптиране в интензивно развиващия се свят. Поради трудностите при вербализацията и диференциацията на чувствата и емоциите, те остават неотреагирани във външния свят. При натрупване или потискане на тези чувства се генерират емоционален дискомфорт, вътрешно напрежение, създава се чувство на неудовлетвореност. Човек постоянно изпитва стрес, с който не може да се справи. В същото време човек с алекситимия може да живее дълго време в стрес и да не го осъзнава, считайки тази ситуация за нормална.
А. К. Акименко извежда връзката между алекситимията, копинг стратегиите и саморегулиращия се стил на личността. Причината за развитието на алекситимични черти у индивида е съзнателното потискане на обусловени емоционални реакции, продължителни преживявания на постоянна стресова ситуация, което се свързва с професионалната дейност на индивида и професионалната деформация. Социално обусловеният вариант на развитие на алекситимията на личността обикновено е свързан с редица причини или с характеристики на родителството в семейство, където емоционално студените родители са научили детето да потиска емоциите си и да възприема всякакви техни прояви като изключително нежелани. В други случаи, причината за развитието на алекситимични черти е съзнателното потискане на емоционалния отговор, дължащо се на продължителни преживявания на постоянно действаща стресова ситуация.
Алекситимията може да бъде както първична, така и вторична. Първична алекситимия възниква, като правило, поради някаква патология. Тя се свързва с малформации, с фетална хипоксия по време на бременност или раждане, както и поради различни заболявания в детството. Вторична алекситимия, възниква при соматично здрави хора. Появата ѝ се свързва с различни нервни сътресения, стрес, както и със силни психотравми и неврологични заболявания. Алекситимията се наблюдава при пациенти, страдащи от заболявания като шизофрения, психоза, аутизъм и др.
Има теория, че алекситимията е социокултурен феномен, който възниква при хора с ниско социално ниво и ниско образование. В този случай, тя се обяснява като защитен механизъм. Алекситимията също се свързва с дефект в развитието. Най-интересна е теорията, според която това състояние е следствие от микроорганични нарушения в мозъка, а именно corpus callosum, който свързва дясното и лявото полукълбо на мозъка. При микроскопични лезии в corpus callosum, връзката между полукълбата се губи, дясното полукълбо заема доминираща роля, а лявото, отговорно за емоционалните прояви е потиснато. Така човек губи способността си да разбира и изразява емоциите си. Има редица черти, характерни за хората, които проявяват алекситимия.
В работата на Коростелева и Ротенберг също се установява, че при нарушено взаимодействие на мозъчните полукълба, лявото полукълбо не разпознава емоционалните преживявания възникващи в дясното полукълбо. Лица, подложени на церебрална комисуротомия — рязане на нивото на калозума, през което преминават комисионните проводящи пътища, обединяващи функциите на мозъчните полукълба, се характеризират с намалена способност за символизиране, фантазиране, те рядко сънуват. В тази връзка са направени предположения за възможността човек да има „функционална комисуротомия“, а алекситимията се нарича синдром на „разделения мозък“.
В днешно време различават така наречената органична алекситимия, причините за която се явява изостаналост на централната нервна система (например липса на взаимодействие между двете полукълба на мозъка) или органично увреждане на мозъка (вродено или придобито), при което са повредени връзките, отговорни за функцията разпознаване на висцерални импулси и вербална дефиниция на емоциите, и функционална алекситимия, която не е свързана с органични разстройства.
По произход и механизъм на развитие се разглеждат няколко вида функционална алекситимия: педагогическа, психологическа и лингвистична.
Педагогическата алекситимия се развива в случай, че човек в детството не придобива опит в обозначаването на чувствата и има оскъден запас от емотивен речник. Този тип алекситимия е най-характерен за момчетата, което е свързано с определени полови педагогически стереотипи (момчетата рядко говорят за чувствата си, тяхното потискане е одобрено). Алекситимията може да бъде последица от неправилни подходи в родителството (отхвърлящо, противоречиво, хипер и хипо опека) и е в пряка зависимост от естеството на отношенията в системата „майка-дете“ в ранна детска възраст. Нормалното развитие на детето е свързано с постепенно отделяне от майката, така нареченото „излюпване“ от симбиотичния съюз. Това се случва само при подходящо поведение на майката, която използва техниката дозирано отсъствие, научавайки детето на начини за саморегулиране, грижа за себе си и самозащита. Свръхзащитната майка не позволява на детето да развие стратегии за саморегулиране на емоционалното напрежение. Интересен е и фактът, че алекситимията при майките корелира с алекситимията при децата им.
Лингвистичната алекситимия е свързана с невъзможността да се намерят адекватни езикови средства за описване на вътрешния опит. Хората с изразена алекситимия трудно класифицират отрицателните възгласи изразяващи тъга, печал, униние. В някои случаи езиковата алекситимия може да се дължи на липсата на правилна словесна култура и образование.
Алекситимията може да бъде както стабилна (патологична) характеристика на личността, така и преходно състояние, което може да възникне при всеки човек в определени житейски ситуации. Соложенкиним и Гузовой предлагат следната типология алекситимия:
Стабилни алекситимии, сред които са конституционалната алекситимия и културалната алекситимия, свързани с особеностите на комуникационния стил характерен за определена култура;
Преходни (адаптивни), например защитната алекситимия, свързана със страха от съдържанието на емоциите и с нарушение на автокомуникацията и проявени във времето силно потиснати вербални емоции, в условията на фрустрираща ситуация.
Пристрастяване към интернет и електронни игри.
През последните години обществото е изправено пред нова социална реалност сред младите хора – нарастваща зависимост от високотехнологични изобретения, интернет и електронни игри. По мнение на експертите, този вид зависимост се разпространява толкова бързо, че в много страни скоро ще излезе на първо място, пред употребата на психоактивни вещества. Социално-икономическите фактори, особеностите на възпитанието и влиянието на връстниците се натрупват върху характеристиките на личностните черти при младите хора, като формират определени модели на зависимо поведение. В тази връзка, изследванията посветени на изучаването на личностните психологически характеристики, които пряко или косвено влияят на пристрастяващото поведение, по-специално феномена алекситимия, придобиват особено значение.
Терминът „интернет зависимост“ е въведен от И. Голдбърг: това е поведенческо разстройство, в резултат използването
на интернет и компютър, което прави въздействието върху почти всички области на човешкия живот пагубно. В някои научни публикации признаците на интернет зависимостта се сравняват с критериите на хипоманията. Други изследователи разглеждат този феномен от по-широк хоризонт, обозначавайки с това определени нарушения на поведението, контрол на привличането, склонност към прояви на тревожно-депресивни реакции. Интернет зависимостта има някои характеристики на вече известни и изследвани зависимости, свързани с употребата на алкохол и наркотични вещества. Въпреки това, според К. Йънг, появата на интернет адикции не се подчинява на общите закони за формиране на зависимости, изведени от наблюдения на пациенти страдащи от алкохолна или някои видове наркотична зависимост. Интернет зависимостта се характеризира с по-кратки срокове на формирането, така че според някои автори, до 25% от изследваните са придобили зависимост в рамките на шест месеца след началото на ползването на интернет, а повече от 50% – през втората половин година. Както отбелязват редица съвременни изследователи, зависимите от интернет лица имат възможност за лесен преход от една форма на пристрастяване към друга, със запазване на основните пристрастяващи механизми.
В сравнителни проучвания на здрави студенти и студенти с интернет зависимост, последните са идентифицирани с най-високи нива на алекситимични симптоми. Резултатите от редица проучвания показват висока вероятност за развиване на пристрастяване към интернет, ако човек има вече формирана алекситимия. Компютърната адикция, в този случай, действа като начин за „облекчаване“ на симптомите на емоционален дискомфорт, причинени от алекситимията, за сметка на създаването на изображаем виртуален Аз (различен от реалния), възприемано от психиката като реалност, неносеща емоционален дискомфорт.
Пристрастяване към алкохол и психоактивни вещества.
При пациенти с ясни форми на алкохолна зависимост, според редица автори, алекситимията е генетично обусловена и устойчива личностна характеристика. Така наречената вторична алекситимия, причинена от органично увреждане на мозъка при пациенти с алкохолна зависимост, също допринася за развитието на тревожно-депресивни разстройства и влошава прогнозата на основното заболяване. Пациенти, страдащи от зависимост към психоактивни вещества, с алекситимични черти, с високото ниво на анозогнозия и определено когнитивното изкривяване, най-трудно се задържат в антирецидивна терапия и се считат за „трудни“ при предоставянето им на психотерапевтична помощ.
Желанието за намаляване на дискомфорта, чрез оттегляне от разочароващи състояния, може да се прояви в различни видове зависимости на личността, най-често в химически и нехимически зависимости. Алекситимията може да бъде както причина, така и следствие от употребата на психоактивни вещества. Когато човек не страда от алекситимия и започва употребата на психоактивни вещества, то той първо формира зависимост, а след това се развива алекситимия. Под въздействието на психоактивни вещества (ПАВ), емоционалната сфера на зависимия човек се променя, което се характеризира с ниска фрустрационна толерантност. Такива афективни състояния като вина, негодувание и болезнени емоции стават непоносими и потиснати чрез използването на ПАВ. Този модел на поведение води до трудности при разграничаването на емоциите и телесните усещания, изразяването и вербализирането на личните емоции.
Диагностика, лечение и превенция.
Алекситимията е специално психологическо състояние, което изисква точна диагноза. В момента в чужбина са широко използвани следните въпросници: въпросник на болница Бет – Израел, въпросник на Кристал със съавтори, скала на Шелинг-Сифнеос и др.
Особено популярност придобива Алекситимичната скала Торонто (TAS), създадена от Г. Тейлър със съавтори. Това е един от малкото начини за измерване на алекситимията, подходящ както за клинични, така и за изследователски цели.
Във всеки случай алекситимията изисква психологическа корекция. Освен общите принципи на психологическа подкрепа на лица с алекситимия, трябва да се вземат предвид и техните личностни характеристики. Да се включи емоционална подкрепа, разчитане на невербални средства за взаимодействие, развитие на вербалната комуникация и езика на чувствата. Създаване на условия за осъзнаване на вътрешното състояние, повишаване на самочувствието и формиране на положителен образ за бъдещето.
Лечението на алекситимия не е напълно проучено. Известно е, че първичната алекситимия е практически нелечима, а вторичната се лекува успешно, макар и много дълго време. Вторичната алекситимия се лекува с помощта на психотерапия, Гещалт терапия, модифицирана и обикновена динамична психотерапия, с използване на внушение и хипноза. Голям успех в терапията може да се постигне, като се използва комплексно лечение на психосоматичните заболявания. Лечението има за цел да помогне на човек да осъзнае и изрази емоциите и чувствата си. Големи постижения има и арт терапията за подобряване на въображението и фантазията при хора с алекситимия. Медикаментозното лечение е насочено към психопатологични състояния, както и към коригиране на имунния, метаболитния и хормоналния фон.
Някои резултати от пилотни проучвания предполагат разработването и изпробването на програми за психологическа подкрепа. Важно е, че най-често диагнозата и психологическата корекция на алекситимията се извършват в рамките на клинични и психологически изследвания, във връзка с развитието на соматично заболяване. Ако разглеждаме алекситимията като един от възможните фактори за формирането на психосоматични заболявания, то се смята, че е необходимо изместване на психологическата помощ на алекситимичните индивиди в областта на превенцията. Като част от превантивния подход към алекситимика, е препоръчително да се извърши цялостна психологическа превенция, насочена към психологическия съпровод на най-близката му микросоциална среда. Също така, като се имат предвид данните от литературните източници за сложността в коригирането на алекситимичните черти при опитите за пряко психологическо въздействие върху тях, изследователите вярват, че работата с отделните компоненти на психологическата структура на алекситимията е по-ефективна.
Някои автори отбелязват, че алекситимията се изразява и в структурата на здравата личност, но моделите на нейното формиране, както и компонентите на нейната психологическа структура, която причинява нарушения на психичното здраве, остават неизяснени. Решаването на тези въпроси ще улесни намирането на ефективни технологии на психопрофилактиката и психотерапията на тежката алекситимия.
В заключение
Смята се, че алекситимията е самостоятелно психологическо явление, характеризиращо се с комбинация от ниски нива на
емоционална интелигентност (способност да се разбират собствените и чуждите емоции, способност за управление на собствените емоции), с намалена способност за абстрахиране. В резултат на това се развива повишена чувствителност към жизнените трудности и собствен опит, който доминира в избора на стратегия за избягване на проблеми свързани с бягството в един виртуален свят, предлагащ алкохол, наркотици и, през последните десетилетия, компютърни игри и интернет. Също така, алекситимията е фактор, който влошава зависимостта и готовността на пациента за психотерапевтична корекция.
Емоционалната сфера играе огромна роля в конструктивното и адекватно взаимодействие на човека със света. Алекситимията е разстройство на личността, характеризиращо се с трудности в разбирането на собствените чувства и изразяването на емоционални преживявания с помощта на жестове, пози и изражения, както и словесното им описание, при общуването с други хора. Алекситимията е резултат от действието на различни фактори, като усложнява процеса на адаптация на човека в обществото, в това число, води до зависимо поведение.
