Знаете ли, че 15 до 20 % от всички хора изпитват фобии, а около 9 % от американците на възраст над 18 години имат поне един специфичен страх? [Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства, четвърто издание, текстово издание на Американската психиатрична асоциация]. Най-общо казано, проучване на университета Чапман [America’s Top Fears, 2015] показа, че 90% от всички хора по света като цяло изпитват страх от време на време, а 40% от тях изпитват проблеми поради този страх. А проблемите от своя страна могат да бъдат най-различни, вариращи от лек психологически дискомфорт до депресия и самоограничение, невъзможност да постигнем успех в живота и да бъдем щастливи, сериозно психично заболяване и дори самоубийство.

В момента има много дефиниции на страха. Например руският философ и психоаналитик В. М. Лейбин определя страха като психическо състояние, което е свързано с болезнени преживявания и предизвиква действия, насочени към самосъхранение.

Американският философ и психолог Уилям Джеймс смята, че страхът е една от трите най-мощни емоции заедно с гнева и радостта и е основен инстинкт.

Зигмунд Фройд дефинира страха като афективно състояние, състоящо се в очакване на някакъв вид заплаха, безпокойството от нещо конкретно той нарича страх, а патологичния страх – фобия.

Австрийският психолог и психиатър Алфред Адлер смята, че страхът е резултат от потискането на агресивното желание, което играе решаваща роля в живота на човека.

Според психолога Грейс Крейг страхът е емоция, която се избягва или свежда до минимум от човека, но в същото време страхът, ако се прояви в лека форма, може да го насърчи да учи.

Германският психолог Ерик Ериксон тълкува страха като състояние на опасение, фокусирано върху различни заплахи, които лесно се разпознават, трезво се анализират, като се търси начин адекватно да им се противопоставим.

Според друг психолог, Дитер Айке, страхът е състояние на ума и всеки може да го наблюдава почти ежедневно. Същността на това състояние е, че човек повече или по-малко осъзнава, че е в опасност.

Американският психолог Карол Изард смята, че страхът е мощна емоция, преживявана като безпокойство или тревожно предчувствие. Освен това, това е една от най-опасните емоции, която може да доведе дори до смърт.

Известният руски академик И. П. Павлов смята, че страхът е проява на естествен рефлекс и пасивна защитна реакция, основана на инстинкта за самосъхранение.

Известният руски психолог Е. П. Илин разглежда страха като емоционално състояние, което служи като отражение на защитната биологична реакция на индивида в момента, в който той изпитва въображаема или реална опасност за благосъстоянието и здравето си.

Психологът А. И. Захаров, смята, че страхът е една от основните човешки емоции, която възниква в отговор на действието на заплашителен стимул.

Друга гледна точка предлага известният руски психолог Л. С. Виготски. Той разбира страха като много силна емоция, която оказва сериозно влияние върху човешкото поведение, както и върху всички възприемащи и когнитивни процеси, ограничавайки мисленето, възприятието и свободата на избор.

Но в една или друга степен, не само разбирането на страха от различни учени и специалисти е разнообразно, но също и подходите към неговото изследване.

Насоки за изследване на страха

Страхът е състояние на нервна възбуда, което се характеризира с усещане за опасност или заплаха. Той е едно от първите чувства, изпитвани в живота, и придружава човека през целия му жизнен път. Страхът е една от основните емоции и тази емоция е предназначена да ни защити в случай на опасност и несигурност. Страхът ни е даден за да оцеляваме. Всички сме чували за реакцията „борба или бягство“, състояние, при което тялото се мобилизира, за да се бори със заплаха. Така се заражда страхът. Страхът е бил присъщ още на първобитния човек и когато се е сблъсквал с някакъв природен феномен или свирепо животно, именно страхът го е карал да бяга, да търси подслон или да се бие, за да спаси живота си. Но ние живеем в съвременен свят, в който основната функция на самия страх е забравена. Днес вече няма нужда да се крием от гръмотевична буря, да хвърляме копие по мамут или да бягаме от саблезъб тигър. Страхът обаче има много форми и в някои случаи, разбира се, помага, но в други ситуации – не. И въпреки че в днешния свят сме изправени пред повече емоционални отколкото физически опасности, за разлика от нашите предци, тялото и мозъкът не виждат разликата между тях.

Когато изпитвате страх, тялото ви освобождава хормона на стреса кортизол, а също и адреналин. По този начин способността на тялото да се бори или да избяга се увеличава. В съвременния живот тази реакция може да бъде предизвикана от всекидневните грижи, които всъщност променят мозъчната архитектура, както и контрола на импулсите. На практика става така, че страхът, който е предназначен да помага на човека, в наши дни по-скоро пречи. Освен това, ако страхът е натрапчив и всеобхватен, той може да доведе до сериозни физически и психически проблеми. Изключително важно е съвременният човек да разбере психологията на страха, както и да се научи да го управлява или поне намалява. Страхът е вътрешно състояние, причинено от предстояща или въображаема беда. От гледна точка на психологията, това се счита за отрицателна емоция. И така стигаме неусетно до тревожността. Тя се явява негативно оцветена емоция, която изразява чувство на несигурност, предчувствия, които трудно се преодоляват. По време на тревожност човек мобилизира цялата си умствена енергия, за да се справи с потенциална опасна ситуация, която не е задължително да настъпи или въобще да съществува. Най-просто казано, когато изпитвате тревожност, човек се рови в паметта си и намира там примери за опасни събития, и след това ги проектира в близкото бъдеще. Колкото по-често и по-силно е безпокойството, толкова по-голяма е вредата за тялото. От това страда не само физиологията, но и психиката, появяват се фобии и неврози, възможни са панически атаки. Факт е, че страхът и безпокойството са различни емоции, но те са тясно свързани и могат да бъдат „лекувани“ с едни и същи или подобни методи.

Признаците на страх са различни и при всеки човек се различават включително и по интензитета на тяхното усещане. В ситуация на страх в човешката физиология настъпват огромен брой промени:

Започва усилено освобождаване на кортизол, адреналин и норепинефрин, вследствие на което става активиране на симпатиковата нервна система. Повишава се прагът на болка, скоростта на реакция, мускулната сила и издръжливостта. Заедно с това се повишава пулсът и честотата на дишане. Стесняват се кръвоносните съдове в цялото тяло, което трябва да ни предпази от кръвозагуба. Храносмилането се забавя или спира напълно, на практика, ако те гони тигър е по-важно да избягаш. Зениците се разширяват, появява се така нареченото „тунелно виждане“. Нивото на захарта се повишава, защото мускулите имат нужда от глюкоза, за да избягат от тигъра. Мигновените рефлекси се ускоряват.

Всички тези реакции на тялото са характерни за инстинкта за самосъхранение, първичният и може би най-силният от всички инстинкт. За съжаление тези реакции имат и отрицателни последици: общо изтощение на тялото, жажда, треперене и др. Колкото по-често изпитвате страх, стрес, безпокойство и тревога, толкова по-вероятно е имунната ви система да бъде потисната, което в резултат ще доведе до заболяване. Важно е да разберете, че страхът е напълно нормално състояние. Ако обаче го изпитвате всеки ден и то по незначителни, а много често и по нереални причини, време е да се научите как да контролирате психиката си.

Смята се, че страховете могат да се разделят на три групи: биологични, социални и екзистенциални. Биологичните включва всичко, което представлява заплаха за живота: болка, огън, височини, хищници, природни явления (вулкани, светкавици, гръмотевични бури, земетресения), тероризъм. Такива страхове са “оправдани”, с изключение на тези, които са фобии.

Социалните страхове включват всичко, което може да развали социалния статус на човека и да понижи самочувствието му: загуба на работа, страх от публично говорене, отговорност, социални контакти, успех, провали и грешки, оценки, отхвърляне, самота.

Екзистенциалните страхове включват всичко, което е свързано с проблемите на живота, смъртта и човешкото съществуване: смъртта, бъдещето, времето, откритото и затвореното пространство, безсмислието на човешкото съществуване.

Различни експерти се опитват да класифицират най-популярните човешки страхове и в повечето случаи нещата се свеждат до:

Страх от смъртта

Страх да останеш сам

Страх от публично говорене

Страх от провал

Страх от тероризъм

Страх от отхвърляне

Откъде идват страховете?

Колкото по-рано разберем причината която поражда страх, толкова по-бързо ще се отървем от него. Един от най-авторитетните изследователи на страха, американският психолог Силван Соломон Томпкинс, в своето изследване посочва като причини за страха нагони, емоции и когнитивни процеси. Страхът може да бъде активиран от всяка емоция – задейства се принципът на емоционалното заразяване. Страхът може да действа и като когнитивна оценка на ситуацията, т. е, може да бъде предизвикан от някакъв умствен образ или спомен. Парадоксът е, че най-често когнитивните процеси служат като отражение на измислени, а не на реални ситуации, в резултат на което човек започва да се страхува от самата мисъл, а не от нещо, което наистина го застрашава.

Друг известен учен, психиатърът Джон Боулби, посочва ролята на биологията в активирането на страха. Той нарича такива естествени сигнали за опасност като рязко приближаване на предмет, внезапен шум или болка. Той също така казва, че страхът може да се появи, ако на човек изведнъж се напомни нещо за минали преживявания или сериозни грешки.

Известни учени Й. Стреляу, Я. Рейковски, Н. Д. Левитов, П. В. Бундзен, Л. С. Виготски, В. С. Мерлин, И. П. Павлов, У. Кенън, К. Ланге, У. Джеймс смятат, че основната причина за страха са физиологичните механизми, рефлексните реакции на външни и вътрешни стимули, нарушения на процесите на саморегулация на функционалното състояние на мозъка. В техните произведения могат да се намерят и препратки към факта, че факторът, предразполагащ към появата на страх, е слабостта на нервните процеси, промените в условията на живот и промените в дейността.

Сред факторите, влияещи върху появата на страхове, психологът Фриц Риман обръща специално внимание на индивидуалните характеристики на човека: наследственост, предразположеност, индивидуални условия на живот, история на развитие и формиране на личността.

Причините, поради които изпитваме определени страхове, зависят от индивидуалните характеристики на всеки от нас: пол, възраст, характер и темперамент, социална среда. И условно страховете, въз основа на причините, могат да бъдат разделени на няколко групи:

Вродените страхове са тези, свързани с колективното несъзнавано и породени от инстинкта за самосъхранение. Причините за тези страхове се крият в подсъзнанието на всеки от нас и е много трудно да ги премахнем.

Придобити страхове са тези, причинени от някакви събития в миналото, например силни чувства, страх, болезнено преживяване и др. Тези страхове са доста по-управляеми.

Въображаеми страхове са тези, свързани с това, което човек никога не е срещал. Причините за такива страхове са разкази на хора, съобщения в медиите, влияние отвън. Такива страхове се елиминират сравнително лесно.

Можем също така да подчертаем скритите и явни причини за страховете. Явни причини, които човек може да си спомни, знае и осъзнае, и следователно е най-лесно да ги елиминира. А със скритите причини всичко е по-сложно и най-често те произтичат от детството. Такива причини включват повишена родителска грижа или болезнена привързаност към родителите, различни видове изкушения, незадоволени потребности, последствия от психологическа травма, неразрешени проблеми, вътрешноличностни конфликти и др.

Друга категория причини са когнитивно конструираните. Те включват такива неща като чувство на самота, чувство на отхвърляне, депресия, заплахи за себеизразяване, невъзможност за себереализация, чувство за малоценност или дори неадекватност, чувство за приближаване към нещо лошо, негативно мислене.

Всичко изброено до тук показва, че разбирането и премахването на причините за страховете, както и премахването на самите страхове е необходимо условие за поддържане на психическо здраве и формиране на психологическа стабилност.

Несъмнено всички ние се нуждаем от страх, но само от такъв страх, който служи като основа на нашето благополучие. Всички други страхове и фобии имат изключително негативно въздействие върху живота и личността и няма съмнение, че трябва да се борим с тях.

Страховете могат да бъдат класифицирани по различни критерии. Съществуват класификации на емоционалните състояния, по един или друг начин свързани със страха, въз основа на интензивността, обективността и силата на възприятието. Тук всичко е изключително просто:

Спокоен. Състояние на пълен емоционален мир, когато човек не е обезпокоен от нищо, той е психологически комфортен, не изпитва никакви негативно оцветени състояния, свързани със страх.

Безпокойство. Състояние, в което човек усеща несигурността на ситуацията, очаква лош обрат на събитията. Най-често тревожността няма обективен стимул и е ирационална.

Вълнение. Състояние, възникващо от тревожност и представляващо нейна засилена форма. При него човек изпитва по-силна нервна възбуда, предизвикана от неясна опасност.

Страх. Състояние, причинено от реална или предполагаема заплаха. Спомнете си, че има здравословен страх, който предупреждава за опасност, но има и нездравословен страх, който няма основание и с който трябва да можете да се справяте.

Ужас. Състояние на силен страх. Може да потопи човек в ступор, треперене, шок. В състояние на ужас няма активна реакция, човек не е в състояние да премахне източника на страха.

Паника. Състояние, което е друга крайна форма на страх, но не се изразява във вцепенение, а в това, че човек започва да се управлява от чувствата си. Действията му не се подчиняват на никаква логика и често му вредят.

Как да се справим със страховете?

Преди всичко трябва да осъзнаем, че в съвременния свят се страхуваме от собствените си мисли и фантазии, а не от реалността. При сериозни проблеми трябва да посетим специалист. При леки и нечести проблеми има някои техники, които могат да са ни от полза. Как можем да си помогнем със страха и безпокойството:

1.     Регулирайте дишането си

Да, знам, че го знаете, но доколко съумявате да го изпълните? Учестеното дишане е първият тригер, който предизвиква симптоми на тревожност. Ако успеете да издишвате по-дълго, отколкото вдишвате, тялото ще се успокои. Така че, ако започнете да изпитвате страх се фокусирайте върху дишането.

–          Вдишайте и бройте до 5

–          Издишайте и бройте до 9

Ако успеете да го направите ще се изненадате колко бързо се успокоите. Тези числа са много произволни: основното е, че издишването трябва да е по-дълго от вдишването.

2.     Контролирайте въображението си

Страхът, безпокойството и тревожността се появяват, когато си представяме най-лошото. Функцията на въображението е да може да „поглежда“ в бъдещето, да го планира. Има обаче и страничен ефект: в някои случаи човек се научава да мисли само за негативни възможни събития. Неконтролираното въображение е благодатна среда за страха и може да съсипе живота ви. Тревожността възниква като реакция на негативни мисли, всяко събитие се разглежда като потенциално опасно.

3.     Започнете да умножавате, смятате и др.

Това намалява така нареченото тегло на емоционалната памет.  Защо работи? Емоционално кодиращата част от мозъка ви е твърде заета да смята в този момент. Можете да пробвате да редите пъзели, тетрис, LEGO, логически пъзели и др. Но в никакъв случай не говоря за кървави компютърни игри. Нека го кажем просто: когато играете, не ви остава време и енергия за безпокойство и страх. 

---

По материали на Академия 5 Prism