Най-общо за витамините

Витамините са микронутриенти, биологично активни органични вещества от растителен и животински произход, необходими за осъществяване на жизненоважни биохимични и физиологични процеси в живите организми. 

Витамините са ни необходими в малки количества, но при недостатъчен прием настъпват специфични и опасни патологични промени в здравето на хората

Витамините не са строителният материал на органите и тъканите, но са абсолютно необходими за тяхното изграждане. 

Не са източник на енергия, но без тях образуването на енергия е невъзможно.

Витамините не се синтезират в организма, синтезират се в ограничени количества от чревната микрофлора.

Някои витамини могат да се натрупват в организма (мастно разтворимите), други не се натрупват (водоразтворимите) и трябва да се доставят ежедневно чрез храна.

ВИТАМИНОПОДОБНИ ВЕЩЕСТВА

Имат висока биологична активност, с функции подобни на витамините.

  • За разлика от истинските витамини, повечето от тях могат да бъдат синтезирани в необходимите количества в човешкото тяло по време на нормалния метаболизъм.
  • Необходими са за организма в малки количества;
  • Засилват действието на основните витамини;
  • Липсата им не води до изразени патологични промени;
  • При достатъчен прием с храна и добавки, подобряват състоянието на организма (подобряват процесите на детоксикация, повишават образуването на енергия, повишават умствената активност, стабилизират клетъчните мембрани и т. н.).
  • Имат ниска токсичност при поглъщане (при повечето витаминоподобни вещества не са регистрирани случаи на предозиране).

Класификация на витамини и витаминоподобни вещества

Водоразтворими

Мастноразтворими Витаминоподобни вещества
Витамин В1 (тиамин)

Витамин В2 (рибофлавин)

Витамин РР, В3 (ниацин)

Витамин В5

(пантотенова киселина)

Витамин В6 (пиридоксин)

Витамин В9, (фолиева киселина)

Витамин В12 (кобаламин)

Витамин Н (биотин)

Витамин С (аскорбинова

киселина)

Витамин А (ретинол)

Витамин D (холекалциферол)

Витамин Е (токоферол)

Витамин К (филохинон)

Витамин А (смес полиненаситени

дълговерижни киселина

Витамин В4 (холин)

Витамин В8 (инозитол)

Витамин В10 (4-

аминобензоена киселина)

Витамин В 11 (L-карнитин,

левокарнитин)

Витамин В13 (оротова

киселина)

Витамин В15 (пангамова

киселина)

Витамин в16 (диметилглицин, ДМГ)

Витамин N (липоева киселина, тиоктова киселина)

Коензим Q10

 

Сравнителни характеристики на витамините и витаминоподобни вещества

Водоразтворими

вещества

Мастноразтворими

вещества

Витаминоподобни

вещества

Разтворимост

/ усвояване

Разтворими във вода, следователно са лесни за усвояване от тялото Разтворими в мазнини,

за тяхното усвояване

е необходима наличност на

мазнини и ензими

за храносмилане на

мазнини (жлъчни

киселини, липаза)

Разтворими във вода

или в мазнини.

Начин за извеждане от тялото С урината  Основната част

се извежда чрез

дебелото черво и малка част с урината.

Чрез червата и с

урината.

Възможност за

натрупване в организма

Почти не се натрупват в тяло. Освен витамин В12. Натрупват се в тялото Голяма част практически не

се натрупват в

тялото

Устойчивост при

процес съхранение и

готвене

Лесно се разрушават

при неправилно

съхранение и готвене

Унищожават се при

неправилно

съхранение и готвене

Унищожават се при

неправилно

съхранение и готвене

Необходимост от

постъпване в организма

Необходимо е

ежедневно

постъпване в

организма с храна

или добавки

Необходимо е

редовно

постъпване в

организма, но

употребата трябва да

бъде строго

дозирана, защото могат да се натрупват и водят до развитие на токсичен ефект.

Тялото може да синтезира

някои

витаминоподобни

вещества, но с възрастта тя намалява и

това налага допълнителен

прием с храна или

добавки

Класификация на витамините по функция

Коензими Антиоксиданти Прохормони
В1, В2, В6, В12, РР (ниацин),

фолиева киселина (В9),

биотин (Н), пантотенова

киселина (В5), К

С, Е, каротеноиди А, D

Коензимната функция на витамините:

Свързаните с ензимите витамини се явяват за тях коензими или предшественици на коензими. Коензимните функции се изпълняват от витамини В1, В2, В6, В12, РР (ниацин), фолиева киселина (В9), биотин (Н), пантотенова киселина (В5), К.

Витамин К участва в процесите на превръщане на глутаминовата киселина, осигурявайки нормално съсирване на кръвта.

Активните форми на витамини В9 и В12 участват в биосинтезата на метионин от хомоцистеин, предотвратявайки неговия излишък, като по този начин предпазват от сърдечно-съдови заболявания.

Витамин В5 играе ключова роля в метаболизма на мазнините, въглехидратите и протеините.

Витамин Н участва в реакции, които са важни при синтеза на висши мастни киселини, протеини и нуклеинови киселини.

Витамин В2 участва в окислително-възстановителни реакции, които са ключови за производството на енергия от организма.

Витамин РР участва в осигуряването на нормалното делене на клетките на кожата и лигавицата.

Антиоксидантна функция на витамините:

Антиоксидантната функция се изпълнява от витамини С, Е и каротеноидите.

При хронично възпаление и високо токсично натоварване (стрес, замърсена околна среда, инфекции) в тялото се образуват голям брой свободни радикали, които увреждат клетките.

Витамини антиоксиданти:

  • неутрализират свободните радикали;
  • предпазват клетките от увреждане;
  • засилват и възстановяват антиоксидантната активност един на друг;
  • предотвратяват туморен растеж

Засилване на антиоксидантните ефекти:

  • когато аскорбиновата киселина се използва заедно с токоферол, се наблюдава по-изразен антиоксидантен ефект на витамин С 
  • ретинолът рязко засилва антиоксидантния ефект на токоферола
  • токоферолът стабилизира ретинола и β- каротините, предотвратявайки тяхното окисляване

При дефицит на аскорбинова киселина токоферолът бързо се разрушава. Витамините А, С и Е се препоръчват за едновременен прием.

Хормонална функция на витамините:

Активните форми на витамин А (ретинол) и витамин Д (калцитриол) се явяват хормони, които се синтезират в организма от прекурсори на витамините (провитамини).

Витамин А (ретинол): 

  • Участва в синтеза на стероидни хормони (включително прогестерон),
  • Участва в сперматогенезата, 
  • Явява се антагонист на тироксина – хормон на щитовидната жлеза.

Витамин Д (калцитриол):

  • Участва в синтеза на половите хормони; Влияе на репродуктивната система;
  • Дефицитът на витамин Д често се придружава от: ендометриоза, синдром на поликистозни яйчници, миома на матката;
  • Поддържането на адекватни нива на витамин Д в организма (при прием на достатъчно количество калций) служи като важно условие за ефективна регенерация на костната тъкан и профилактиката на остеопороза;
  • Частично се произвежда от холестерол, на повърхността на кожата, под излагане само на директни ултравиолетови лъчи тип Б (ултравиолетови лъчи УВБ).

НЕДОСТИГ НА ВИТАМИНИ:

  • Авитаминоза – състояние на пълно изчерпване на витаминните ресурси на организма, предизвикващо развитието на заболявания (скорбут, пелагра, бери-бери и др.)
  • Хиповитаминоза  – рязко намаляване, но не пълно изчерпване на запасите на витамини, симптомите са неспецифични (намален апетит, повишена умора и др.);
  • Субнормална обезпеченост – дефицитите се проявяват на биохимично ниво (намалена резистентност към инфекции, склонност към развитие на хронични заболявания, бавно разграждане на тъканите).

Форми на витамините:

  • Активната форма на витамина, е формата с най-висока бионаличност и биологична активност.
  • Провитамините са вещества, които не са витамини, но могат да служат като прекурсори за образуването им в организма (например каротините могат да се превърнат във витамин А);
  • Неактивната форма на витамин е форма, която няма биологична активност или притежава такава в незначителна степен. За да се активира неактивната форма, тя трябва да претърпи редица трансформации в черния дроб, бъбреците и други клетки на тялото.
  • Синтетична форма – витамини синтезирани в лаборатория от растителни и животински суровини;
  • Биоидентичните форми са форма на витамини, също синтезирани в лабораторни условия, но имащи структурата и биологичната активност на естествената форма на витамина.

Бионаличността отразява количеството вещество, абсорбирано в кръвния поток и достигнало мястото на действие в организма.

Бионаличността зависи от:

  • формите на приложение (перорално, интравенозно, интрамускулно, сублингвално);
  • наличието на антагонистични вещества в препарата
  • присъствието на кофактори;
  • форми на витамина (активната се абсорбира по-добре от неактивната);
  • стомашно-чревни и чернодробни състояния;
  • генетични характеристики.

Не всички активни форми на витамини присъстват в храните в достатъчни количества. 

Не всички синтетични форми имат ниска бионаличност и биологична активност.

Статията има за цел да даде обща представа за ролята на витамините в процесите в организма. За по-подробна информация, очаквайте материали за всеки отделен витамин.